Илзе Айхингер

Илзе Айхингер (на немски: Ilse Aichinger) е австрийска поетеса и белетристка.

Биография

Родена е на 1 ноември 1921 г. във Виена в семейството на учител. Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. През 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.

Творчество

Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер „Призив към недоверие“ (1946), в което тя настоява „да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки“, както и романът ѝ „По-голямата надежда“ (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си „Реч под бесилото“ (1951) и „Прикованият“ (1953). Писателката става член на литературното сдружение „Група 47“ и през 1952 г. получава наградата му за разказа си „Огледална история“ (1949). Следват прозаичните сборници „Където живея“ (1963), „Елиза, Елиза“ (1965), „Новини от деня“ (1970) и „Лоши думи“ (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота.

Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие „Подарен съвет“ (1978).

Библиография

Лирика

• Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
• Kurzschlüsse, Prosagedichte, 2001

Проза

• Das vierte Tor, Kurzgeschichte, 1945
• Die größere Hoffnung, Roman, 1948
• Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
• Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
• Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
• Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
• Rede unter dem Galgen, 1952
• Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
• Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
• Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1970
• Meine Sprache und ich, Erzählungen, 1978
• Kleist, Moos, Fasane, 1987
• Eiskristalle. Humphrey Bogart und die Titanic, 1997
• Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
• Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
• Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
• Unglaubwürdige Reisen, 2005
• Hans und seine Knuddelfliege, 2006
• Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
• Kurzschlüsse, 2006
• Subtexte, 2006

Радиодрама

• Knöpfe, 1953
• Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
• Französische Botschaft, 1960
• Weiße Chrysanthemen, 1960
• Besuch im Pfarrhaus, Ein Hörspiel. Drei Dialoge, 1961
• Nachmittag in Ostende, 1968
• Die Schwestern Jouet, 1969
• Auckland, Vier Hörspiele, 1969
• Gare Maritime, 1976
• Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1980

Сборници

• Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
• Dialoge, Erzählungen, Gedichte, 1971
• Schlechte Wörter, 1976
• Gedichte und Prosa, 1980
• Werke in acht Bänden, 1991
• Aufzeichnungen 1950–1985, 1992
• Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005
• Es muss gar nichts bleiben, Interviews 1952–2005, 2011

Награди и отличия

• 1952: „Награда на Група 47“
• 1952: „Австрийска държавна награда за литература“
• 1952: Ehrung im Rahmen des René-Schickele-Preises (zusammen mit Franziska Becker, Heinrich Böll, Siegfried Lenz, Luise Rinser und Heinz Risse; Hauptpreisträger: Hans Werner Richter)
• 1953: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im BDI e.V.
• 1955: „Награда Имерман“
• 1955: „Бременска литературна награда“
• 1961: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1968: „Награда Антон Вилдганс“
• 1971: „Награда Нели Закс“
• 1974: „Литературна награда на Виена“
• 1974: „Австрийска награда за художествена литература“
• 1975: „Награда Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
• 1979: „Награда Георг Тракл за поезия“
• 1979: „Награда Франц Набл“
• 1982: „Награда Петрарка“
• 1983: „Награда Франц Кафка“ на град Клостернойбург
• 1984: „Награда Мари Луизе Кашниц“ на Евангелистката академия в Туцинг
• 1984: „Награда Гюнтер Айх за поезия“
• 1987: Europalia-Literatur-Preis der Europäischen Gemeinschaft
• 1988: „Вайлхаймска литературна награда“
• 1991: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1991: „Награда Петер Розегер“
• 1991: „Награда Манес Шпербер“
• 1995: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
• 1995: „Австрийска държавна награда за европейска литература“
• 1997: „Награда Ерих Фрид“
• 2000: „Награда Йозеф Брайтбах“
• 2002: „Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията“
• 2015: „Голяма художествена награда на провинция Залцбург“

Бележки

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Илзе Айхингер
• Поезия и проза от Илзе Айхингер Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• Още стихотворения, в превод на Федя Филкова
• Венцеслав Константинов: Илзе Айхингер: „По-голямата надежда“ Архив на оригинала от 2016-08-05 в Wayback Machine.
• ((de)) Биографични данни за Илзе Айхингер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Илзе Айхингер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Илзе Айхингер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2017-11-17 в Wayback Machine.
• ((de)) Илзе Айхингер в Литературния портал Бавария
• ((de)) Илзе Айхингер в Die LYRIKwelt
• ((de)) Илзе Айхингер в Personensuche
• ((en)) Илзе Айхингер в Internet Movie Database
• Произведения на Илзе Айхингер в Моята библиотека