Кралство Арагон

Кралство Арагон (на арагонски: Reino d'Aragón; на испански: Reino de Aragón; на каталонски: Regne d'Aragó) е историческа държава, съществувала в периода от 1035 до 1707 г. на територията на днешна Североизточна Испания. Границите на Кралство Арагон съвпадат с границите на днешната автономна област Арагон в Испания.

История

Първоначално териториите на Кралство Арагон са били франкска феодална област с център Хака, която през 8 век става васална на Кралство Памплона (по-късно Навара). През 11 век крал Санчо III Наварски подарява тази област на сина си Рамиро I Арагонски, който след смъртта на брат си Гонсало през 1043 г. присъединява към тези земи и териториите на областите Рибагорца и Собрарбе. След като разбива и брат си Гарсия Санчес III Наварски, Гонсало се обявява за независим владетел. Разширявайки се на юг, кралството отнема територии от областта Андалусия (на арабски: Ал Андалус), която владеят маврите. През 1096 г. столицата на Арагон е преместена в Уеска, а по-късно и в Сарагоса (1118 г.). През 1285 г. най-южните територии на кралството са превзети от маврите.

Кралство Арагон дава името си на т. нар. Арагонска корона след династичен брак между графа на Барселона Раймон Беренгер IV и арагонската кралица Петронила, чийто син наследил териториите на родителите си. Така освен териториите на кралство Арагон, арагонските крале започват да управляват и териториите на Каталония, а по-късно Балеарските острови, Кралство Валенсия, Неаполитанското кралство, Сицилианското кралство и Сардинското кралство. Тези територии формират лична уния под властта на кралете на Арагон, която е известна като Арагонска корона. Така кралят на Арагон традиционно носи и титлата крал на Валенсия, крал на Майорка, господар на Монпелие, и от време на време титлата херцог на Атина и Неопатрия. Всяка от тези титли дават сувереното право на краля на Арагон върху посочените територии, а когато някоя от тях отпада от властта му, той губи и съответната титла. През 15 век властта на арагонските крале е силно ограничена от т. нар. Арагонски съюз.

Съюзът на Арагонската корона се разпада след обединението на Кралство Арагон, Валенсия и Каталония с Кралство Кастилия и Леон, което фактически полага началото на Кралство Испания. След обединението с Кастилия Кралство Арагон запазва известна политическа самостоятелност, ликвидирана през 1707 г. с издаването на Декретите от Нуева Планта, които превръщат Кралство Арагон в обикновена испанска провинция.

Владетели на Арагон

Графове на Арагон (926 – 1035)

Династия Хименес

• 926 – 970: Гарсия I Санчес (919 – 970), крал на Навара (Гарсия II 925-970)
• 970 – 994: Санчо II Гарсия (935 – 994), крал на Навара (970-994)
• 994 – 1000: Гарсия II Санчес (964 – 1004), крал на Навара (Гарсия III 994-1000)
• 1000 – 1035: Санчо III Гарсия Велики (ок. 985 - 18.10.1035), крал на Навара (1000-1035), граф на Кастилия (1029-1035)

Кралство Арагон е образувано през 1035 г. след смъртта на Санчо III и разделянето на графството му на три части – Арагон, Кастилия и Навара.

Крале на Арагон (1035 – 1479)

Династия Хименес (1035 – 1162)

• 1035 – 1063: Рамиро I (1000 – 1063)
• 1063 – 1094: Санчо I, крал на Навара (Санчо V 1076-1094)
• 1094 – 1104: Педро I, крал на Навара (1094-1104)
• 1104 – 1134: Алфонсо I Войнствения, крал на Навара (1104-1134)
• 1134-1137: Рамиро II Монахa (1094 – 1154)
• 1137-1162: Петронила (1135 – 1173)

През 1150 Петронила се омъва за Раймон Беренгер IV, граф на Барселона, като по този начин е поставено началото на Барселонската династия.

Барселонска династия (1164 – 1410)

• 1164 – 1196: Алфонсо II Целомъдрения (1152 – 1196), граф на Прованс (1167-1196)
• 1196 – 1213: Педро II Католик (1176 – 13.9.1213)
• 1213 – 1276: Хайме I Завоевател (2.2.1208 – 27.7.1276)
• 1276 – 1285: Педро III Велики (1236 – 11.1285), крал на Сицилия (Педро I 1282-1285)
• 1285 – 1291: Алфонсо III Щедрия (1265 – 18.6.1291)
• 1291 – 1327: Хайме II Справедливия (10.8.1267 – 2.11.1327), крал на Сицилия (Хайме I 1285-1296)
• 1327 – 1336: Алфонсо IV Добрия (1302 – 1336)
• 1336 – 1387: Педро IV Церемониалния (1319 – 7.1.1387), херцог на Атина (1381-1387)
• 1387 – 1396: Хуан I Ловеца (27.12.1350 – 19.5.1396)
• 1396 – 1410: Мартин I Хуманист (1356 – 31.9.1410), крал на Сицилия (Мартин IІ 1409-1410)

След две години междуцарствие и сключването на компромисния мир в Каспе престолът на Арагон се заема от нова династия – Трастамара.

Династия Трастамара (1412 – 1479)

• 1412 – 1416: Фернандо I (27.11.1380 – 2.4.1416), крал на Сицилия (1412-1416)
• 1416 – 1458: Алфонсо V Великодушния (1394 – 27.7.1458), крал на Сицилия (Алфонсо І 1416-1458); крал на Неапол (Алфонсо І 1442-58)
• 1458 – 1479: Хуан II Неверния (29.6.1397 – 20.1.1479), крал на Сицилия (Хуан I 1458-1479); крал на Навара (Жан І 1425-79)
• 1479: Фернандо II Католик (10.3.1452 - 23.1.1516), крал на Сицилия (1479-1516); крал на Испания (1479-1516); номинален крал на Неапол (Фернандо ІІІ 1503-1516)

През 1469 г. Фернандо II се жени за Иабела I, кралица на Кастилия, и след смъртта на баща си Хуан II Неверния през 1479 г. двете кралства се обединяват под названието Испания (официално през 1516 г.).

Източници

Външни препратки

• Atlas de Historia de Aragón