Кралство Арагон (на арагонски: Reino d'Aragón; на испански: Reino de Aragón; на каталонски: Regne d'Aragó) е историческа държава, съществувала в периода от 1035 до 1707 г. на територията на днешна Североизточна Испания. Границите на Кралство Арагон съвпадат с границите на днешната автономна област Арагон в Испания.
Първоначално териториите на Кралство Арагон са били франкска феодална област с център Хака, която през 8 век става васална на Кралство Памплона (по-късно Навара). През 11 век крал Санчо III Наварски подарява тази област на сина си Рамиро I Арагонски, който след смъртта на брат си Гонсало през 1043 г. присъединява към тези земи и териториите на областите Рибагорца и Собрарбе. След като разбива и брат си Гарсия Санчес III Наварски, Гонсало се обявява за независим владетел. Разширявайки се на юг, кралството отнема територии от областта Андалусия (на арабски: Ал Андалус), която владеят маврите. През 1096 г. столицата на Арагон е преместена в Уеска, а по-късно и в Сарагоса (1118 г.). През 1285 г. най-южните територии на кралството са превзети от маврите.
Кралство Арагон дава името си на т. нар. Арагонска корона след династичен брак между графа на Барселона Раймон Беренгер IV и арагонската кралица Петронила, чийто син наследил териториите на родителите си. Така освен териториите на кралство Арагон, арагонските крале започват да управляват и териториите на Каталония, а по-късно Балеарските острови, Кралство Валенсия, Неаполитанското кралство, Сицилианското кралство и Сардинското кралство. Тези територии формират лична уния под властта на кралете на Арагон, която е известна като Арагонска корона. Така кралят на Арагон традиционно носи и титлата крал на Валенсия, крал на Майорка, господар на Монпелие, и от време на време титлата херцог на Атина и Неопатрия. Всяка от тези титли дават сувереното право на краля на Арагон върху посочените територии, а когато някоя от тях отпада от властта му, той губи и съответната титла. През 15 век властта на арагонските крале е силно ограничена от т. нар. Арагонски съюз.
Съюзът на Арагонската корона се разпада след обединението на Кралство Арагон, Валенсия и Каталония с Кралство Кастилия и Леон, което фактически полага началото на Кралство Испания. След обединението с Кастилия Кралство Арагон запазва известна политическа самостоятелност, ликвидирана през 1707 г. с издаването на Декретите от Нуева Планта, които превръщат Кралство Арагон в обикновена испанска провинция.
Династия Хименес
Кралство Арагон е образувано през 1035 г. след смъртта на Санчо III и разделянето на графството му на три части – Арагон, Кастилия и Навара.
Династия Хименес (1035 – 1162)
През 1150 Петронила се омъва за Раймон Беренгер IV, граф на Барселона, като по този начин е поставено началото на Барселонската династия.
Барселонска династия (1164 – 1410)
След две години междуцарствие и сключването на компромисния мир в Каспе престолът на Арагон се заема от нова династия – Трастамара.
Династия Трастамара (1412 – 1479)
През 1469 г. Фернандо II се жени за Иабела I, кралица на Кастилия, и след смъртта на баща си Хуан II Неверния през 1479 г. двете кралства се обединяват под названието Испания (официално през 1516 г.).
Owlapps.net - since 2012 - Les chouettes applications du hibou