Марк Емѝлий Лѐпид (на латински: Marcus Aemilius Lepidus; роден 89 или 88 пр.н.е., починал в края на 13 или началото на 12 пр.н.е.) е римски патриций, член на Втория триумвират и Понтифекс максимус. Баща му е замесен във въстание срещу Римската република, което довежда до смъртта му.
Лепид е измежду големите съюзници на Юлий Цезар. Започва политическата си кариера като претор през 49 пр.н.е. Определен е за главнокомандващ на Рим, докато Цезар побеждава Помпей в Испания и е провъзгласен за консул през 46 г. пр.н.е., след победата над Помпеите на изток. Когато през февруари 44 пр.н.е. Цезар е провъзгласен от сенаторите за пожизнен диктатор, той прави Лепид началник на конницата. Техният съюз приключва внезапно, когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е. (мартенските Иди). Касий, един от главните конспиратори, настоява да убият Лепид и Марк Антоний, но Брут го убеждава, че това действие е убийство, а не борба за политическо надмощие.
След убийството на Цезар, Лепид, въпреки че убеждава Сената в своята вярност и лоялност, се съюзява с Марк Антоний и започва битка за надмощие. Цезар е оставил наследник – Гай Юлий Цезар Октавиан, негов племенник и осиновен син. Тримата Лепид, Антоний и Октавиан, се срещат на един остров близо до Мутина (днешна Модена) и формират Втория триумвират. Армиите им слагат началото на края на Римската република и създаването по-късно на Римската империя, начело с Октавиан.
След войната срещу Секст Помпей през 36 пр.н.е., Лепид иска контрола над цяла Сицилия, въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и контрола над Африка за Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания, които са под контрола на Октавиан. Тези искания на Лепид, дават нужното извинение на Октавиан да отстрани конкурента си. Октавиан обвинява колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан. Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний, позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан. След тези събития Лепид е принуден да напусне Рим. Tой остава Понтифекс максимус и сенатор до смъртта си през 13 или 12 пр.н.е.
Емилий Лепид се жени за римлянка от знатно потекло на име Корнелия. През 52 пр.н.е. те се разделят и Лепид се жени за Юния Секунда, сестра на Марк Юний Брут и Юния Терция – съпругата на Гай Касий Лонгин. Има син на име Марк Емилий Лепид (Младши), бъдещ сенатор и заговорник против Октавиан.
Легенда:
Owlapps.net - since 2012 - Les chouettes applications du hibou