Парламентарни избори в България (2014)

Парламентарните избори в България през 2014 година са предсрочни избори, предизвикани от неустойчивост на управляващото мнозинство в XLII народно събрание, продължили повече от една година антиправителствени протести, ниско обществено доверие към институциите, незадоволителни за управляващата коалиция резултати на изборите за Европейски парламент от 25 май 2014 г. и последвало нейно разпадане. Поради тези обстоятелства на 23 юли Правителството на Пламен Орешарски подава предварително договорена оставка. На 27 юни на консултации между ГЕРБ, БСП, ДПС и представители на ББЦ за дата на предсрочния парламентарен вот е избран 5 октомври 2014 г. В резултат на гласуването на 27 октомври започва работа XLIII народно събрание със състав от 8 парламентарни групи. На 7 ноември с подкрепата на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ е избрано второто правителство на Бойко Борисов.

Насрочване и участници

На 6 август президентът Росен Плевнелиев подписва указ, насрочващ произвеждането на изборите за 5 октомври. Предизборната кампания продължава от 5 септември до 3 октомври. 4 октомври е ден за размисъл.

Документи за регистрация подават 22 партии и 7 коалиции. Поради установени нередности Централната избирателна комисия отказва регистрация на Българска комунистическа партия с председател Зонка Спасова, БКП с председател Крум Захариев, Другата България и Българска работническо-селска партия.

На 2 септември в ЦИК са определени поредните номера на партиите и коалициите в бюлетините:

1. Движение 21
2. Българска социалдемокрация
3. Български национален съюз – Нова демокрация
4. Новото време
5. Обединена България
6. Социалдемократическа партия
7. Коалиция Реформаторски блок (ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, БНД, Християндемократическа партия на България)
8. Нова България
9. ГЕРБ
10. Общество за нова България
11. Атака
12. НДСВ
13. Коалиция България без цензура (ББЦ, Гергьовден, Земеделски народен съюз, ЛИДЕР, Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз „Радикали“, Партия на българските жени, Българска индустриално-аграрна партия)
14. Коалиция АБВ (АБВ, Българска партия Либерали, Обединен блок на труда, ФАГО)
15. Коалиция Левицата и Зелена партия (Българска левица, Зелена партия)
16. Нова алтернатива
17. Коалиция Десните (Български демократически форум, Синьо единство, Единна народна партия)
18. ДПС
19. Глас народен
20. Партия на зелените
21. Нова сила
22. Коалиция БСП лява България (БСП, Български социалдемократи, Движение за социален хуманизъм, Европейска сигурност и интеграция, Комунистическа партия на България, Земеделски съюз Александър Стамболийски, Нова зора, Евророма, Социалдемократи, Партия на българските комунисти, Екогласност, Обединена социалдемокрация, Съюз на комунистите в България)
23. Зелените
24. Коалиция Патриотичен фронт (НФСБ, ВМРО-БНД)
25. Република БГ

Избирателна система

Гласува се с хартиена бюлетина. В 500 секции на 10 изборни района експериментално се въвежда и машинно гласуване. Изборите се произвеждат по пропорционална система с регистирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи на партии и коалиции или инициативни комитети. Избирателят гласува, като постави с пишещ със син цвят химикал знак „X“ или „V“ в квадратчето с номера на избраната от него партия, коалиция или инициативен комитет. Ако желае, може да отбележи със знак „X“ или „V“ и едно предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатската листа, като по този начин дава свое подреждане на кандидатите в нея. Когато избирателят не е отбелязал предпочитание, зачита се предпочитание за кандидата, посочен на първо място в листата. Предпочитанията за отделните кандидати са валидни ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7% от гласовете, подадени за кандидатската листа. Гласуващите в чужбина нямат право на преференция. В Народното събрание влизат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4% от действителните гласове от страната и чужбина. Мандатите се определят от Централната избирателна комисия по метода на Хеър-Ниимайер.

Изразходвани средства

Политическите сили, изразходвали за участието им в изборите суми над 100 000 лева според финансовите им отчети пред Сметната палата, са:

• ГЕРБ – 2 857 281 лв.
• ДПС – 2 275 663 лв.
• Коалиция България без цензура – 1 841 824 лв.
• Коалиция БСП лява България – 1 828 028 лв.
• Атака – 1 061 782 лв.
• Коалиция Реформаторски блок – 654 343 лв.
• Коалиция АБВ – 586 643 лв.
• Коалиция Патриотичен фронт – 495 334 лв.
• Движение 21 – 217 793 лв.
• Коалиция Десните – 211 628 лв.
• Република БГ – 181 938 лв.
• Глас народен – 109 949 лв.

Според „Институт за развитие на публичната среда“ общата стойност на публикуваните към 10 октомври договори на партии и коалиции с медии за предизборно отразяване е 4 385 587 лева. Политическите сили, дали за медийна пропаганда суми над 50 000 лева, са:

• Коалиция България без цензура – 999 040 лв.
• Коалиция БСП лява България – 618 995 лв.
• ДПС – 555 706 лв.
• Атака – 539 605 лв.
• Коалиция Реформаторски блок – 412 033 лв.
• Коалиция АБВ – 255 010 лв.
• ГЕРБ – 239 057 лв.
• Коалиция Патриотичен фронт – 181 054 лв.
• Движение 21 – 109 199 лв.
• Република БГ – 98 159 лв.
• Коалиция Десните – 55 404 лв.

Социологически проучвания

През последните години електоралната социология в България нееднократно е подлагана на публични критики от политици, обществени личности, журналисти и членове на професионалната общност заради сериозни разминавания между данни от проучвания и изборни резултати, които пораждат съмнения в коректността, достоверността и безпристрастността ѝ.

Забележки:

• В графата „дата“ е отбелязана датата на завършване на проучването, а в случаи, в които тя не е спомената в източниците, се посочва датата на публикацията.
• Процентите в таблицата означават дял от всички имащи право на глас (с общ сбор под 100%) или дял само от заявилите намерение да гласуват (с общ сбор от или близо до 100%). При наличие в източниците и на двата вида данни предпочитание се дава на втория. Изключение е проучването на „Сова Харис“ от 30 август, което представя процентно разпределение на групите на партиите и коалициите в бъдещия парламент.
• Проучванията имат различни методики и представителност. Сведения за тях се съдържат в съответните източници.

Централната избирателна комисия регистрира като агенции, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден, „Екзакта рисърч груп“ ООД, „Сова-5“ АД, „Галъп интърнешънъл“ АД, „Институт за социални изследвания и маркетинг – МБМД“ ЕООД, „Афис“ ООД, „Алфа Рисърч“ ООД.

В отговор на запитване на група медии на 1 октомври ЦИК допуска публикуване на резултати от екзит полове в социални мрежи и блогове преди края на гласуването през изборния ден 5 октомври.

Резултати

Избирателната активност в страната към 19:00 ч. на 5 октомври е 48,66%. Броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци е 3 500 585. Броят на гласувалите с предпочитание (преференция) е 1 121 624. Недействителните гласове са 218 125. Официалните резултати от изборите за страната, обявени от ЦИК, са:

• Избирателна активност (%)

Социално-демографски профили на гласувалите и партиите

Социално-демографски профил на гласувалите

Социално-демографски профил на гласувалите според агенция „Алфа Рисърч“, основан на данни от екзит пол:

Забележка:

• Данните в таблиците на агенция „Алфа Рисърч“ се проследяват по редове.

Социално-демографски профил на партиите

Социално-демографски профил на партиите според агенция „Галъп интърнешънъл“, основан на данни от екзит пол:

Забележка:

• Данните в таблиците на агенция „Галъп интърнешънъл“ се проследяват по колони.

Пространствено разпределение на партиите

Подкрепата за ГЕРБ е равномерна върху почти цялата територия на страната, като изключение са общините с най-силни позиции на ДПС, в които тя е осезаемо по-ниска. При БСП се наблюдава сходно с ГЕРБ разпределение, но с по-изразена поддръжка в Северозападна и Югоизточна България. ДПС запазва надмощие в традиционните за движението региони с голям дял турско и мюсюлманско население, Лудогорието, Източна Стара планина, Източните и Западните Родопи. Реформаторският блок получава най-силна подкрепа в столицата София и Хасковска област. Патриотичният фронт е с ясно очертано електорално ядро в Бургаска област, а ББЦ в Кюстендилска област и Северозападна България. Поддръжниците на АБВ и Атака са сравнително по-равномерно разпределени с лек превес на Северозападна, Средна северна и част от Югоизточна България.

• Резултати на парламентарно представените партии и коалиции по избирателни райони (%)

Източници и бележки

Външни препратки

• Портал на изборите в Република България
• Централна избирателна комисия на Република България

Вижте също

• В Общомедия има медийни файлове относно Парламентарни избори в България (2014)
• Парламентарни избори в България
• Централна избирателна комисия
• Списък на политическите партии в България
• XLII народно събрание
• Протести срещу кабинета „Орешарски“
• Избори за Европейски парламент през 2014 (България)