Александър Притуп

Александър Притуп е български театрален и филмов актьор.

Биография

През 50-те години на ХХ век танцьорът Александър Притуп, потомък на донски казаци, емигрирали в България след революцията се влюбва безумно в звездата на Оперетата балетмайсторката Фео Мустакова. По това време той е 15 години по-млад от нея. Руският хулигански чар на Сашата направо сразява грацията и двамата набързо сключват брак. Съвместният им живот е бурен, но кратък, а впоследствие Притуп „сменя професията“. Най-вече защото губи форма. Наддава фатално килограми и се посвещава изцяло на актьорството. През 70-те години става една от емблемите на „Сълза и смях“ и междувременно се жени още... 6 пъти. Причина за раздялата му с легендата на българското балетно изкуство обаче не е колосалната „ножица“ в ЕГН-тата, а прекомерната любов към чашката. В крайна сметка алкохолът погуби Притуп на 70 години, а първата му законна половинка надживява и него, и спомена за изпълнения им с драматични емоции брачен съюз

Снима се в много български филми и участва в радиопиеси в Българското радио.

Театрални роли

• „След грехопадението“

Телевизионен театър

• „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1983) (Любен Попов)
• „Силни времена“ (1980) (Кирил Василев)
• „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Змейова сватба“ (1973) (Петко Тодоров)
• „Сид“ (1971) (Пиер Корней)
• „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
• „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
• „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)

Филмография

Източници

Външни препратки

• ((en)) Александър Притуп в Internet Movie Database
• ((ru)) Александър Притуп в КиноПоиск
• Александър Притуп в discogs