Гонзàга от Гуастàла (на английски: Gonzaga di Guastalla) е кадетски клон на династията Гонзага.
Първият владетел на рода е граф Феранте I, пети син на Франческо II, маркграф на Мантуа. От двамата му братя най-големият Федерико става маркграф, след това първи херцог на Мантуа с името Федерико II и маркграф на Монферат; младият Ерколе е епископ на Мантуа и след това кардинал. Сред петте му сестри Елеонора се омъжва за херцога на Урбино Франческо Мария I Дела Ровере.
Този по-млад клон на име „Гонзага-Гуастала“ влиза в конфликт с клона „Гонзага-Невер“ през 1628 г. по повод Войната за Мантуанското наследство, чиито претенденти за наследството на Мантуа на Винченцо II са от една страна Феранте II от Гуастала и от друга – Карло I Гонзага-Невер.
Той е обогатен през 1703 г. с Херцогство Сабионета и Сеньория Боцоло (и анексираните княжества) след изчезването на клона Гонзага от Сабионета и Боцоло.
Последният херцог от клона Гуастала е Джузепе Мария Гонзага (с деменция, той царува под опеката на своя министър Спилимберго и след това на съпругата си Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург). Умира през 1746 г. без наследници.
След изчезването на този клон на семейство Гонзага неговите територии първоначално са придобити през 1747 г. от Мария Терезия от Австрия като императрица и херцогиня на Милано; по-късно са обединени с Херцогство Парма и Пиаченца, дадено на Филип I Бурбон съгласно Договора от Аахен през 1748 г.
Рангът на глава на Дом Гонзага преминава към клона Гонзага от Весковато, който е начело на малък имперски феод и който днес е единственият съществуващ клон на Гонзага.
През 1746 г., с изчезването на линията, херцогството е анексирано от Херцогство Парма и Пиаченца.
Феранте I Гонзага става княз на Молфета, като се жени за Изабела ди Капуа през 1529 г., която носи Княжество Молфета като своя зестра.
Феранте III Гонзага продава Княжество Молфета на семейство Дория от Генуа през 1640 г.
Owlapps.net - since 2012 - Les chouettes applications du hibou