52.757778, 9.907778

Берген-Белзен (на немски: Bergen-Belsen) е германски концентрационен лагер, разположен край град Берген, Долна Саксония.

През 1943 – 1945 г. там умират около 50 хил. души, включително близо 35 хил. при епидемия от тиф в началото на 1945 г.

Лагерът е освободен от британската 11-а бронирана дивизия на 15 април 1945 г. В него са открити около 60 хил. затворници, повечето в лошо здравословно състояние, както и 13 хил. непогребани трупа.

История на лагера

Създаден е през 1940 г. като лагер за съветски военнопленници, като до пролетта на 1942 г. там умират от глад, студ и болести около 18 хил. души. През 1942 г. е преобразуван в концентрационен лагер, а от април 1943 г. е под командването на СС.

Първоначално Берген-Белзен е лагер за интерниране (Aufenthaltslager), в който са изпратени няколко хиляди евреи, които трябва да бъдат разменени за интернирани цивилни германци в други страни. През март 1944 г. част от лагера е преобразувана във възстановителен лагер (Erholungslager), където са изпращани затворници от други лагери, твърде болни, за да работят. През август 1944 г. в лагера пристигат около 8000 жени от различни националности, прехвърлени от лагера Аушвиц.

През декември 1944 г. командването на Берген-Белзен е поето от Йозеф Крамер, дотогава на служба в Аушвиц-Биркенау. С настъплението на съветските войски голям брой затворници от концлагерите на изток са прехвърлени в Берген-Белзен – на 1 декември 1944 г. затворниците са около 15 хиляди, на 1 февруари 1945 г. – 22 хиляди, на 1 март – 42 хиляди, на 15 април – 60 хиляди. В същото време нараства и смъртността поради пренаселването на предназначения за 10 хиляди затворници лагер и започналата епидемия от тиф. През февруари същата година умират около 7 хиляди души, през март – 18 хиляди, през първата половина на април – 9 хиляди.

Лагерът Берген-Белзен не е предназначен за масово унищожаване на хора и там не са изграждани газови камери. По-голямата част от 50-те хиляди жертви, главно евреи, чехи, поляци, християни, хомосексуални и цигани, умират от тиф. Сред тях са чешкият художник и писател Йозеф Чапек и нидерландската писателка Ане Франк. Средната продължителност на живота на затворниците в лагера е около 9 месеца.

След като британските и канадски части освобождават лагера на 15 април 1945 г., те заварват там хиляди тела и принуждават пленения германски персонал да ги погребе. Оцелелите затворници са преместени в съседен лагер на германската армия, но до лятото на 1945 г. още 13 хиляди от тях умират. Самият концлагер е унищожен с огнехвъргачки, за да се предотврати разпространението на епидемията от тиф.

Бележки

Източници

• Bergen-Belsen Memorial Архив на оригинала от 2006-05-15 в Wayback Machine.
• The United States' Holocaust Memorial website on Belsen
• A lengthy account of the site and its liberation Архив на оригинала от 2007-07-10 в Wayback Machine.

Сейя Стойка (на немски: Ceija Stojka) е австрийско-ромска писателка и поетеса, художничка, обществена активистка и музикантка, оцеляла от Холокоста, авторка на мемоари за периода.

Биография и творчество

Сейя Стойка е родена на 23 май 1933 г. в Краубат ан дер Мур, Щирия, Австрия, петото от шест деца на семейство от католическата каста Ловари. Двама от братята ѝ, Карл „Карли“ Стойка и Йохан „Монго“ Стойка, също са писатели и музиканти. Фамилията Стойка има 200-годишна история и е на търговци на коне, чийто керван прекарва зимите във Виена, а летата пътувайки из австрийската провинция. Заедно с майка си и четирима от петимата братя тя оцелява след Холокоста и интернирането в „Аушвиц“, „Равенсбрюк“ и „Берген-Белзен“. Баща ѝ е изпратен в концентрационния лагер „Дахау“, а след това в Центъра за евтаназия в Хартхайм, където е убит от нацистите. Най-малкият ѝ брат умира в „Аушвиц-Биркенау“ през 1943 г. Освободени са от британците от „Берген-Белзен“ през 1945 г. и се връщат във Виена. Там започва училище на дванадесетгодишна възраст във втори клас.

Има две деца – син и дъщеря. Тя изкарва прехраната си, продавайки плат от врата до врата, както и продажба на килими на пазари до 1984 г. След това живее във Виена като писателка, художничка, певица и публичен лектор. През 1992 г. става австрийска говорителка за признаване на геноцида на ромите и синтите, като едновременно с това е и глас в борбата срещу дискриминацията, от която ромите продължават да страдат в цяла Европа.

След края на Втората световна война семейството вижда липсата на признание на преследванията на ромите в Австрия и материална компенсация, невежеството на населението относно това страдание и продължаването на някои антиромски политики. През 1988 г. е издадена първата ѝ книга с мемоари „Живеем скрити. Мемоари на ром-циганин“ (Wir leben im Verborgenen. Erinnerungen einer Rom-Zigeunerin), в която оповестява публично въпросите, свързани с нацисткото преследване на австрийския ромски народ. Книгата получава значително обществено внимание заради темата си и факта, че авторката е жена. Книгата получава наградата „Бруно Крайски“ за политическа книга. Тя продължава да коментира темата в следващите си две мемоарни книги „Пътешественици по този свят“ (Reisende auf dieser Welt) от 1992 г. и „Дали сънувам, че съм жива? Освободена от Берген-Белзен“ (Träume ich, dass ich lebe? Befreit aus Bergen-Belsen) от 2005 г.

Сейя Стойка започва да рисува на 56-годишна възраст, използвайки нетрадиционни инструменти за рисуване като пръсти и клечки за зъби. Работи с различни материали, включително картон, стъклени буркани, пощенски картички и солено тесто. Творчество ѝ се корени в немския експресионизъм и народното изкуство и изобразява лагерите на смъртта, както и „идилични“ картини на семейния живот в техния изрисуван фургон преди Холокоста. То може да се раздели на два цикъла – първият е „Дори смъртта се страхува от Аушвиц“, който изобразява нейните спомени от концентрационните лагери и е съставена предимно от черно-бели рисунки с мастило и сравнително малко маслени картини, а вторият – „Светъл цикъл“ включва цветни маслени картини на природата, пейзажи, ромски фургони, танци и семейство. Нейни творби са изложени в Еврейския музей във Виена и в Мемориала в Равенсбрюк, както и в множество изложби.

През 1999 г. режисьорката Карин Бергер прави за нея документалния филм „Ceija Stojka“. През 2000 г. е удостоена с наградата „Йозеф Фелдер“ от регионалния съвет на Бавария като признание за нейните граждански заслуги и работа от общ интерес, през 2001 г. получава от Федерална провинция Виена Златен медал за заслуги, през 2005 г. получава хуманитарен медал от град Линц, през 2008 г. получава Орден за заслуги от федералния министър на образованието, изкуствата и културата на Австрия.

Сейя Стойка умира на 28 януари 2013 г. във Виена.

Но нейно име е кръстен площад във Виена. Животът ѝ представен в документалния филм от 2013 г. „Не ни забравяй“, който проследява няколко неевреи, оцелели от Холокоста.

Произведения

• Wir leben im Verborgenen. Erinnerungen einer Rom-Zigeunerin (1988) – награда „Бруно Крайски“
• Reisende auf dieser Welt (1992)
• Meine Wahl zu schreiben – ich kann es nicht (2003) – стихосбирка
• Träume ich, dass ich lebe? Befreit aus Bergen-Belsen (2005)
• Auschwitz ist mein Mantel (2008) – монография с рисунки, картини и стихотворения
• Sogar der Tod hat Angst vor Auschwitz (2014) – монография с рисунки, картини и стихотворения
• Ceija Stojka. Une artiste rom dans le siecle. A Roma artist in the century (2018) – монография с рисунки, картини и стихотворения

Източници

Външни препратки

• Сейя Стойка в Internet Movie Database
• ((ru)) Картина на Сейя Стойка

Последните битки в Европа през Втората световна война, както и германската капитулация пред Съюзниците, се състоят в края на април и началото на май 1945 г.

Времева линия

Съюзническите сили започват да вземат голям брой пленници от Оста: Общият брой на пленниците, задържани на Западния фронт през април 1945 г. от западните съюзници е 1 500 000. През април са заловени най-малко 120 000 германски войници в последната кампания на войната в Италия. През три-четири месеца до края на април над 800 000 германски войници се предават на източния фронт. В началото на април в западната част на Германия са установени първите управлявани от съюзници лагери, в които се държат стотици хиляди заловени сътрудници на Оста. Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ) прекласифицира всички като разоръжени войници, а не военнопленници. Правната фикция заобикаля разпоредбите на Женевската конвенция от 1929 г. относно третирането на бивши бойци. До октомври хиляди загиват в лагерите от глад и болести.

Освобождаване на нацистки концентрационни лагери и бежанци: Напредването в Германия разкрива многобройни нацистки концентрационни лагери и съоръжения за принудителен труд. До 60 000 затворници се намират в Берген-Белсен, когато е освободен на 15 април 1945 г. от британската 11-а бронирана дивизия. Четири дни по-късно войници от 42-ра пехотна дивизия откриват Дахау. Съюзническите войски принуждават останалите СС-пазачи да съберат труповете и да ги поставят в масови гробове. Поради лошото физическо състояние на затворниците, хиляди продължават да умират след освобождението. Впоследствие заловените пазачи са съдени в съдилищата за военни престъпления, където мнозина са осъдени на смърт. Обаче до 10 000 нацистки военнопрестъпници бягат от Европа, използвайки организации като ODESSA.

Германски сили напускат Финландия: На 25 април 1945 г. последните германски формации се оттеглят от Лапландия в окупирана Норвегия.

Смъртта на Мусолини: На 25 април 1945 г. италианските партизани освобождават Милано и Торино. На 27 април 1945 г., когато съюзническите сили са близо до Милано, италианският диктатор Бенито Мусолини е заловен от италиански партизани. Спорно е дали той се опитва да напусне Италия за Швейцария (през прохода Спюген) или пътува с германския батальон. На 28 април Мусолини е екзекутиран в Джулино (гражданска енория на Мезега); останалите привлечени от него фашисти са отведени до Донго и екзекутирани там. След това телата са откарани в Милано и провесени в Пиацале Лорето на града. На 29 април Родолфо Грациани предава всички фашистки въоръжени сили в Касерта. Грациани е министър на отбраната на Италианската социална република на Мусолини.

Смъртта на Хитлер: На 30 април, когато битката за Нюрнберг и битката за Хамбург, завършват с американска и британска окупация, в допълнение към битката за Берлин, която обгражда града, заедно с неговия авариен маршрут, осъзнавайки, че всичко е изгубено и не желаейки да понесе съдбата на Мусолини, германският диктатор Адолф Хитлер се самоубива в своя бункер заедно с Ева Браун, негова съпруга, за по-малко от 40 часа преди съвместното им самоубийство. В своята воля Хитлер уволнява Херман Гьоринг, негов втори командващ и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер, след като те се опитват да се възползват да вземат властта на разпадащия се Трети райх. Хитлер назначава своите наследници по следния начин: адмирал Карл Дьониц като новият Райхспрезидент (Президент на Германия) и Йозеф Гьобелс като новият Райхсканцлер (Канцлер на Германия). Гьобелс обаче се самоубива на следващия ден, оставяйки Дьониц като единствен лидер на Германия.

Германските сили в Италия се предават: На 29 април, ден преди смъртта на Хитлер, оберстлейтенант Швейниц и щурмбанфюрер Венер, упълномощени представители на Хайнрих фон Фитингоф и Карл Волф, подписват документ за предаване, след продължителни неупълномощени тайни преговори със Западните съюзници, които са разглеждани със сериозно подозрение от Съветския съюз, че се опитват да постигнат отделен мир. В документа германците се споразумяват за прекратяване на огъня и предаване на всички сили под командването на Фитингоф в 14:00 часа на 2 май. Съответно, след малко горчиви спорове между Волф и Алберт Кесеринг в ранните часове на 2 май, почти 1 000 000 войника в Италия и Австрия се предават безусловно на британския маршал Сър Харолд Александър.

Германските сили в Берлин се предават: Битката за Берлин приключва на 2 май. На тази дата генерал Хелмут Вайдлинг, командир на Берлинската отбрана, безусловно предава града на генерал Василий Чуйков от съветската армия. В същия ден офицерите, които командват двете армии на север от Берлин (генерал Курт фон Типелскирх, командир на германската 21-ва армия и генерал Хаско командир на 3-та танкова армия), се предават на западните съюзници.

Германските сили в Северозападна Германия, Дания и Холандия се предават: на 4 май 1945 г. британският маршал Бернар Монтгомъри приема безусловната капитулация в Люнебург от генерал-адмирал Ханс-Георг фон Фридебург и генерал Еберхард Кинцел от всички германски сили „в Холандия, в Северозападна Германия, включително Фризийските острови и в Хелголанд, както и в другите острови, в Шлезвиг-Холщайн и в Дания... включва всички военноморски кораби в тези райони“. Броят на немските сухопътни, морски и въздушни сили, участващи в това предаване, възлиза на 1 000 000 души. В 16:00 часа генерал Йохан Бласковиц, немският главен командир в Холандия, се предава на канадския генерал Чарлс Флъкс в холандския град Вагенинген.

Германските сили в Бавария се предават: В 14:30 часа на 4 май 1945 г., генерал Херман Фьорш предава всички сили между бохемските планини и река Горна Ин на американския генерал Джейкъб Дивърс, командир на американската 6-а армия.

Централна Европа: На 5 май 1945 г. чешката съпротива започва Пражкото въстание. На следващия ден руснаците започват офанзивата в Прага. В Дрезден гаулайтер Мартин Мучман публикува изявление за мащабна немска офанзива на Източния фронт. В рамките на два дни Мучман изоставя града, но е заловен от съветските войски, докато се опитва да избяга.

Предаване на Херман Гьоринг: На 6 май вторият високопоставен след Хитлер, Херман Гьоринг се предава на американския генерал Карл Спаац.

Германските сили във Вроцлав се предават: В 18:00 часа на 6 май, генерал Херман Нихоф, обсаден в продължение на месеци, се предава на руснаците.

Йодл и Кайтел се предадат: Тридесет минути след падането на „Крепост Бреслау“ (Fortress Breslau), генерал Алфред Йодл пристига в Реймс и, следвайки инструкциите на Дьониц, предлага да се предадат всички сили на западните съюзници.

Германските сили на нормандските острови се предават: В 10:00 на 8 май, Нормандските острови са информирани от германските власти, че войната е свършила. Британският премиер Уинстън Чърчил прави радиопредаване от 15:00 по време на което той обявява: „Войната ще приключи официално една минута след полунощ тази вечер, но в интерес на спасяването на човешкия живот „прекратяването на огъня“ започна вчера.

Източници