Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте (на испански: Augusto José Ramón Pinochet Ugarte) е глава на военното правителство, управлявало Чили между 1973 и 1990 г.

Идва на власт на 11 септември 1973 г. след държавен преврат, чрез който е свален Салвадор Алиенде – първият социалист, избран за президент на Чили. Превратът слага край на период на обтегнати отношения със САЩ (които дейно подкрепяли свалянето на Алиенде). Оглавява военната хунта, поела властта след преврата. На 27 юни 1974 година се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990. Напуска президентския пост на 11 март 1990 година, оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.

Арестуван в Лондон през октомври 1998 г. и екстрадиран в Чили на 2 март 2000 г. Предявени са му над 200 иска за масови убийства, отвличания, жестоко отношение към задържаните (по някои данни по време на управлението му са унищожени около 3 хиляди другомислещи). Всички са отклонени поради „старческо слабоумие“ и недобро здраве на Пиночет. В началото на 2005 г., когато е на 89 години, Върховният съд на Чили постановява бившият диктатор да бъде привлечен в съда по делото за убийството на 119 дисиденти през 1975 година и напълно го оправдава.

На 23 ноември 2005 г. Пиночет е поставен под домашен арест поради обвинения в неплащане на данъци и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово положение. Обвиненията са предявени, след като Върховният съд на Чили отново лишава бившия диктатор от имунитет от съдебно преследване. Проведената седмица преди това медицинска експертиза установява, че 90-годишният Пиночет е способен да отговаря пред съда. По-късно е привлечен в съда и по дела за изчезване на дисиденти.

На 3 декември 2006 г. на Пиночет е направена операция на сърцето и е освободен от домашен арест. Умира на 10 декември в болницата в Сантяго.

Ранен живот и военна кариера

Пиночет е роден на 25 ноември 1915 г. във Валпараисо. Той е син на Аугусто Пиночет Вера, потомък на бретонски имигрант от Ламбал, и Авелина Угарте Мартинес, местна чилийка с частични баски корени. Пиночет завършва основното си образование във Валпараисо, а през 1931 г. се записва във военното училище в Сантяго. През 1935 г., след като четири години учи военна география, той завършва с ранг алферес (втори лейтенант) към пехотата. През септември 1937 г. Пиночет е назначен към полка Чакабуко в Консепсион. През 1939 г., вече с ранг младши лейтенант, се премества в полка Маипо, стациониран във Валпараисо. На следващата година се завръща в пехотното училище. На 30 януари 1943 г. Пиночет се жени за Лусия Ириарт, от която има пет деца.

Към края на 1945 г. Пиночет е назначен в полка Карампанге в северния град Икике. Три години по-късно се записва в Чилийската военна академия, но се налага да отложи обучението си, тъй като, бидейки най-младшия офицер, трябва да премине мисия във въглищния район на град Лота. На следващата година се връща да учи в академията и след като получава звание началник-щаб през 1951 г., се завръща във военно училище, за да преподава. В същото време асистира преподавателите във военната академия, изнасяйки уроци по военна география и геополитика. Става редактор на списанието Cien Águilas („Сто орли“). В началото на 1953 г., вече с ранг майор, Пиночет е изпратен за две години в полка Ранкагуа в Арика. Докато е там, той е назначен за професор в Чилийската военна академия, а като се завръща в Сантяго заема новата си позиция.

През 1956 г. Пиночет и група млади офицери са избрани за сформирането на военна мисия за сътрудничество при организацията на военната академия на Еквадор в Кито. Той остава в мисията в Кито четири години и половина, през които време той изучава геополитика, военна география и военно разузнаване. Към края на 1959 г. се завръща в Чили и е изпратен в генералния щаб на 1-ва армейска дивизия, базирана в Антофагаста. През следващата година е назначен за командира на полка Есмералда. Поради успеха си на тази позиция, той е назначен за заместник-директор на военната академия през 1963 г. През 1968 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра армейска дивизия, стационирана в Сантяго, а към края на годината е повишен на бригаден генерал и главнокомандващ на 6-а дивизия, базирана в Икике. Освен това той е назначен за интендант на провинция Тарапака.

През януари 1971 г. Пиночет е повишен на дивизионен генерал и е титулуван генерален командир на армейския гарнизон в Сантяго. На 8 юни 1971 г., след убийството на министъра Едмундо Перес Зуйовик от леви радикалисти, президентът Салвадор Алиенде назначава Пиночет за върховен управител на провинция Сантяго, налагайки военен вечерен час в процеса, който по-късно е отменен. На 2 декември 1971 г., след поредица мирни протести срещу икономическите политики на Алиенде, вечерният час е възстановен, а всички протести са забранени, като Пиночет води репресиите срещу протестите. В началото на 1972 г. той е назначен за генерален началник-щаб на армията. С нарастващото вътрешно напрежение в Чили, след като генерал Карлос Пратс подава оставка, Пиночет е назначен за главнокомандващ на армията на 23 август 1973 г. от президента Алиенде – само ден, след като камарата на депутатите на Чили одобрява резолюция, заявяваща, че правителството не спазва конституцията на страната. След по-малко от месец чилийската армия сваля Алиенде от длъжност.

Военен преврат от 1973 г.

На 11 септември 1973 г. комбинираните Чилийски въоръжение сили (армия, флот, въздушни сили и карабинери) извършват преврат срещу правителството на Алиенде, в хода на който президентският дворец, Ла Монеда, е обстрелван с артилерия, а Алиенде се самоубива. Докато военните твърдят, че се е самоубил, противоречия започват да обвиват смъртта му, когато много хора започват да твърдят, че всъщност е бил убит.

В своите мемоари, Пиночет разказва, че той е бил главният конспиратор на преврата и е използват положението си на главнокомандващ на армията, за да координира мащабната схема. Въпреки това, високопоставени военни лица по-късно заявяват, че Пиночет неохотно се е включил само няколко дни преди насрочената дата за преврата.

Новото правителство арестува хиляди хора и ги задържа в националния стадион, където много от тях са убити. Следват брутални репресии по време на режима на Пиночет, в хода на които са убити около 3000 души, а хиляди изчезват безследно.

В месеците след преврата, хунтата публикува книгата El Libro Blanco del cambio de gobierno en Chile („Бялата книга за промяната на управлението на Чили“), в която се споменава, че се е очаквал автопреврат на правителството на Алиенде. Разузнавателните служби на САЩ обявяват труда за невярна пропаганда.

Американска подкрепа на преврата

Докато САЩ тактически подкрепят правителството на Пиночет след преврата от 1973 г., официални доклади считат, че не съществуват доказателства за пряка намеса на САЩ в преврата. Според някои американски историци обаче ролята на ЦРУ е била решаваща в консолидирането на властта след преврата – ЦРУ спомага за измислянето на заговор срещу правителството на Алиенде. Съществува и мнението, че САЩ налагат „невидима блокада“, която цели да изкара от равновесие икономиката и режима на Алиенде. Много автори са на мнение, че САЩ активно подклаждат и поставят основите на преврата от 1973 г.

САЩ предоставят материална подкрепа на военното правителство след преврата, макар пред обществеността да го критикуват. Документ на ЦРУ от 2000 г., озаглавен „Дейности на ЦРУ в Чили“, разкрива, че ЦРУ активно поддържа военната хунта след преврата на Алиенде и че прави много от офицерите на Пиночет в платени контакти на ЦРУ, макар за някои от тях да е известно, че са замесени в нарушения на човешки права. Освен това ЦРУ поддържа връзка с чилийското Управление на националното разузнаване. То води мултинационалната кампания, позната под името операция Кондор, която се занимава с убийства на видни политици в страни от Латинска Америка и отвличания, измъчвания и екзекуции на активисти с леви убеждения, довели до смъртта на около 60 000 души. САЩ предоставят ключова организационна, финансова и техническа помощ на операцията.

Военна хунта

Военна хунта е съставена веднага след преврата. Тя е съставена от генерал Пиночет, представляващ чилийската армия, адмирал Хосе Торибио Мерино, представляващ чилийския военноморски флот, генерал Густаво Лий, представляващ военновъздушните сили, и генерал Сесар Мендоса, представляващ карабинерите (националната полиция). Хунтата упражнява както изпълнителните, така и законодателните функции на правителството, отменя конституцията и Конгреса, налага строга цензура и вечерен час, забранява всички партии и преустановява всички политически и възприемани като подривни дейности. Тази военна хунта задържа изпълнителната си роля до 17 декември 1974 г., след което е запазена чисто като законодателен орган, а изпълнителните правомощия са предадени на Пиночет, който е провъзгласен за президент.

Военна диктатура (1973 – 1990)

Членовете на хунтата първоначално смятат, че президентството ще се поема не по-дълго от година от всеки от командирите на военните клонове. Обаче, Пиночет скоро консолидира властта си, първоначално задържайки ръководството над военната хунта, а след това се самопровъзгласява за „Върховен глава на нацията“ (де факто временен президент) на 27 юни 1974 г. Той официално променя титлата си на „Президент“ на 17 декември 1974 г. Генерал Лий, главнокомандващ военновъздушните сили, започва все повече да опонира на политиките на Пиночет, поради което е принуден да подаде оставка на 24 юли 1978 г., след като осъжда плебисцита на Пиночет от същата година (проведен в отговор на резолюция на ООН, критикуваща правителството му). На мястото на Лий е назначен генерал Фернандо Матеи.

Пиночет организира референдум на 11 септември 1980 г., за да ратифицира нова конституция, която да замени конституцията от 1925 г., съставена по време на президентството на Артуро Алесандрини. Новата конституция, отчасти съставена от Хайме Гусман, близък съветник на Пиночет, който по-късно основава дясната партия Независим демократичен съюз, дава големи правомощия на президента Пиночет. Тя създава някои нови институции, като Конституционалния трибунал и противоречивия Съвет за национална сигурност. Освен това тя предвижда 8-годишен президентски мандат и президентски референдум с един-единствен кандидат през 1988 г., при който кандидат, номиниран от хунтата ще бъде одобрен или отхвърлен за следващия 8-годишен период. Новата конституция е одобрена от 67,04% срещу 30,19% от гласувалите според официалните данни. Опозицията, предвождана от бившия президент Едуардо Фрей Монталва (който подкрепя преврата на Пиночет), докладва големи изборни нарушения, като например липсата на избирателни списъци, което улеснява гласуването от един човек повече от веднъж, и заявява, че общият докладван брой гласували е много по-голям, отколкото би се очаквало от размера на електората и избирателната активност на предишни избори. След падането на режима на Пиночет много хора потвърждават, че изборните измами са били широко разпространени. Конституцията е обнародвана на 21 октомври 1980 г. и влиза в сила на 11 март 1981 г. Тогава Пиночет е заменен от адмирал Мерино като президент на хунтата.

Въоръжената опозиция срещу управлението на Пиночет продължава в отдалечени части на страната. В мащабна операция, предвождана от парашутните командоси на чилийската армия, около 2000 войски на силите за сигурност са разположени в планините в североизточната част на страната от юни до ноември 1981 г., където те унищожават две бази на революционното ляво движение, изземвайки големи бройки боеприпаси и убивайки много партизани.

Според някои историци оръжия, сред които пластични експлозиви, РПГ-7 и M72 LAW, както и над 3000 пушки M16 са внесени незаконно в страната от противници на правителството. През септември 1986 г. е направен неуспешен опит за убийство срещу Пиночет от Патриотичния фронт Мануел Родригес. Бронираният Мерцедес на Пиночет е ударен с гранатомет, но снарядът не се взривява и Пиночет се отървава само с леки наранявания.

Потискане на опозицията

Незабавно след военния преврат хунтата забранява всички партии на левицата, които дотогава образуват коалицията на Алиенде. Всички останали партии са поставени в „безсрочна рецесия“, а по-късно направо са забранени. Насилието на правителството е насочено не само срещу комунистите и другите левичари, но и срещу техните семейства и други цивилни граждани.

Доклад на президента Патрисио Ейлвин, наследил Пиночет, заключва, че общо 2279 души, изчезнали по време на военното правителство, са били убити по политически причини. Според доклад от 2004 г. 31 947 са измъчвани, а 1312 са заточени. Изгнаниците са преследвани из цял свят от разузнавателните служби. В Латинска Америка, това се прави в рамките на операция Кондор, в която си сътрудничат разузнавателните служби на няколко южноамерикански държави с помощта на база на ЦРУ в Панама. Пиночет вярва, че тези операции са нужни, за да може страната да бъде спасена от комунизма. През 2011 г. са идентифицирани още 9800 жертви на политическите репресии по време на управлението на Пиночет, увеличавайки общия брой попаднали под ударите на режима до над 40 000, от които 3065 са убити.

Някои политолози приписват относителната кървавост на преврата на стабилността на съществуващата демократична система, която изисква крайни действия за да бъде преобърната. Някои от най-печално известните случаи на нарушаване на човешки права се случват в началото – през октомври 1973 г. поне 70 души са убити в страната от Каравана на смъртта. Много от високопоставените служители на Алиенде са издирени от разузнавателните служби в хода на операция Кондор. Генерал Карлос Пратс, който е предшественик на Пиночет като главнокомандващ армията при Алиенде, е убит в Буенос Айрес през 1974 г. Година по-късно убийството на 119 опоненти в чужбина е дегизирано като вътрешен конфликт, а разузнаването установява пропагандна кампания, чрез която да поддържа тази си идея. Тя се разгласява посредством водещите вестници в Чили.

Сред жертвите на операция Кондор са: Хуан Хосе Торес, бивш президент на Боливия (убит в Буенос Айрес на 2 юни 1946 г.), Кармело Сория, дипломат на ООН, работещ за Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибския регион (убит през юли 1946 г.), Орландо Летелиер, бивш чилийски посланик в САЩ и министър в кабинета на Алиенде (убит след пускането му от ареста във Вашингтон на 21 септември 1946 г.). Документи потвърждават, че Пиночет е дал пряка заповед за убийството на Летелиер. Това довежда до обтягане на отношенията със САЩ. Други мишени, покушенията срещу които се провалят, включват: християндемократа Бернардо Лейтън, лидера на Чилийската социалистическа партия Карлос Алтамирано, племенника на Салвадор Алиенде Паскал Алиенде, американския конгресмен Ед Коч и други. Скорошни изследвания сочат също, че опозиционният лидер Едуардо Фрей Монталва и бивш християндемократски президент на Чили от 1964 до 1970 г., вероятно е бил отровен през 1982 г. с токсин, разработен от разузнаването.

Протестите продължават и през 1980-те години, довеждайки до няколко скандала. През март 1985 г. убийството на трима членове на Комунистическата партия води до оставката на Сесар Мендоса, който е началник на карабинерите и член на хунтата още от сформирането ѝ. По време на протест срещу Пиночет през 1986 г., 21-годишният американски фотограф Родриго Денегри и 18-годишната ученичка Кармен Глория Кинтана са изгорени живи, като само Кармен оцелява. През август 1989 г. Марсело Бариос Андрес, 21-годишен член на Патриотичния фронт Мануел Родригес, е убит от група военни, които имат задачата да го арестуват по заповед на прокурор от Валпараисо.

На 2 юни 2017 г. чилийският съдия Хернан Кристосо осъжда 106 бивши служители на чилийското разузнаване на между 541 дни и 20 години затвор за ролята им в отвличането и убиването на 16 леви активисти в периода 1974 – 1975 г.

Икономическа политика

Към 1973 г. чилийската икономика е в дълбока рецесия, поради няколко причини, сред които са: отчуждаването на 600 фирми от правителството на Алиенде, степенен валутен курс, който изкривява пазарите, протекционизъм, икономически санкции, наложени от администрацията на Ричард Никсън, липса на чуждестранни резерви и бърз спад на БВП. Към средата на 1975 г. правителството приема икономическа политика на преминаване към свободен пазар, което цели спиране на инфлацията. Пиночет заявява, че „иска да направи Чили не държава на пролетариата, а държава на собствениците“.

Национализираните медни рудници на Чили остават в ръцете на правителството, като конституцията от 1980 г. ги обявява за „неотчуждаеми“, което е неосъществяване на неолибералната стопанска програма в основната ѝ част. През 1976 г. Codelco е основана, за да ги разработва, но новите минерални находища са отворени към частни инвестиции. През ноември 1980 г. са въведени реформи в пенсионната система. Здравеопазването и образованието са приватизирани.

Заплатите са намалени с 8%. Семейните помощи през 1989 г. представляват едва 28% от размера им през 1970 г., а бюджетът за образование, здравеопазване и жилищно строителство е намален с над 20%. Хунтата разчита на средната класа, олигархията, чуждестранните корпорации и чуждестранните заеми, за да се издържа. Бизнесите си възстановяват загубените промишлени и селскостопански холдинги, тъй като хунтата възвръща собствеността на първоначалните собственици, които са ги загубили по време на отчуждаванията.

Финансовите конгломерати стават основни бенефициенти на либерализираната икономика и наплива на чуждестранните банкови заеми. Големите чуждестранни банки възстановяват кредитния цикъл, тъй като задълженията по дългове, като например възобновяването на изплащанията на вноски по главници и лихви, се изпълняват. Международни кредитни организации като Световната банка, Международния валутен фонд и Междуамериканската банка за развитие отново отпускат големи суми. Много чуждестранни мултинационални корпорации, като например ITT Inc., Dow Chemical и Firestone, все отчуждени от Алиенде, се завръщат в Чили. Политиката на Пиночет в крайна сметка води до значителен ръст на БВП. Външният дълг също расте при неговото управление, увеличавайки се с 300% между 1974 и 1988 г.

Правителството на Пиночет въвежда икономически модел, който има три основни цели: икономическа либерализация, приватизация на държавни компании и стабилизиране на инфлацията. През 1985 г. правителството започва втори кръг на приватизация, като преразглежда по-рано въведените повишения на тарифите и придава по-голяма надзорна роля на Централната банка. Пазарните либерализации на Пиночет продължават и след неговата смърт, водени от Патрисио Ейлвин.

В резултат на тези стопански политики страната става високоразвита и най-проспериращата в Латинска Америка, като тя в региона преживява най-леко дълговата криза през 80-те и 90-те години на XX век, а също и финансовите от 1986 г. (при която Пиночет за преодоляването ѝ използва държавна намеса в стопанството) и 2009 г. Според критиците неолибералните икономически политики на режима на Пиночет довеждат до разширяване на икономическото неравенство и утежняване на бедността, тъй като влияят отрицателно на заплатите и работните условия на работническата класа на Чили. Според чилийския икономист Алехандро Фоксли към края на управлението на Пиночет около 44% от чилийските семейства живеят под прага на бедността.

Референдум от 1988 г. и преминаване към демокрация

Според преходните разпоредби на конституцията от 1980 г. за 5 октомври 1988 г. е насрочен референдум, в хода на който да се гласува нов осемгодишен президентски мандат за Пиночет. Изправен пред нарастващата опозиция, особено на международно ниво, Пиночет легализира политическите партии през 1987 г. и призовава за гласуване, за да се определи дали той ще остане на власт до 1997 г. Друга причина за решението на Пиночет да проведе избори е посещението на Йоан Павел II в Чили през април 1987 г. Според някои автори той провежда среща с Пиночет, на която двамата дискутират възвръщането към демокрацията.

Политическата агитация е легализирана на 5 септември 1987 г., като необходим елемент за кампанията на референдума. Опозицията се обединява в коалиция и организира цветна и радостна кампания под лозунга La alegría ya viene („Радостта идва“). В нея участват Християндемократическата партия, Социалистическата партия и Социалдемократическата радикална партия. През 1988 г. още няколко партии, сред които Хуманистката партия, Екологическата партия и още няколко социалистически фракции, дават подкрепата си.

На 5 октомври 1988 г. опозицията печели на референдума с 55,99% от гласовете на избирателите. Пиночет приема резултата и последващият конституционален процес довежда до президентски и законодателни избори на следващата година.

Коалицията приема името „Коалиция на партиите за демокрация“ и издига Патрисио Ейлвин, християндемократ, който е опонент на Алиенде, за кандидат за президент. Опозицията и правителството на Пиночет провеждат няколко преговори за изменение на конституцията и се съгласяват на 54 поправки. Тези поправки променят начина, по който конституцията може да бъде изменяна в бъдеще, добавят ограничения при извънредни ситуации, утвърждават политическия плурализъм и засилват конституционните права, както и демократичния принцип и участие в политическия живот. През юли 1989 г. е проведен референдум относно предложените промени. Те са одобрени от 91,25% от гласувалите.

По този начин, Ейлвин спечелва президентските изборите през декември 1989 г. с 55% от гласовете срещу 30% за кандидата на десницата, Ернан Бучи, който е министър на финансите от 1985 г. Третият кандидат е Франсиско Хавиер Ерасурис, богат аристократ, представляващ крайната икономическа десница и събрал останалите 15%. Пиночет напуска президентсвото на 11 март 1990 г. и предава властта на новоизбрания президент.

Коалицията печели мнозинството от гласовете и на парламентарните избори. Въпреки това според конституцията те не могат да постигнат мнозинство в парламента. Това ги принуждава да съгласуват всички законопроекти с опозиционните партии, съставени главно от поддръжници на Пиночет.

Поради преходните разпоредби в конституцията, Пиночет остава главнокомандващ на армията до март 1998 г. След това става доживотен сенатор, привилегия, давана по силата на конституцията от 1980 г. на бивши президенти с поне шест години активна служба. Неговото сенаторство и имунитет към наказателно преследване го защитават от правни искове. Последните стават възможни в Чили едва след като Пиночет е арестуван във Великобритания през 1998 г. по молба за екстрадиция на испанския съдия Балтасар Гарсон. Обвинения в злоупотреби са отправяни многократно преди ареста му, но никога не са предприемани действия.

Идеология и публичен образ

Пиночет описва правителството си като национално възраждане, вдъхновено от Диего Порталес, ключова фигура в ранната история на страната:

Адвокатът Хайме Гусман участва в съставянето на важните речи на Пиночет и често му предоставя политически съвети. Според някои автори фигурата на Пиночет играе ролята на жертвен козел, привличайки цялата омраза. Други автори критикуват липсата на международно осъждане на Пиночет.

Пиночет, който осъзнава потеклото си, учи френски език от чичо си, макар по-късно да го забравя почти изцяло. Той се възхищава на Наполеон, чийто портрет държи в рамка. Друг френски владетел, на който се възхищава, е Луи XIV.}}

Репутацията на Пиночет кара перуанците през 1990-те години да наричат Алберто Фухимори „Чиночет“, вместо с обичайното му прозвище „Чино“.

Обвинения във фашизъм

Пиночет и правителството му често са характеризирани като придържащи се към фашизма. Въпреки това, той и правителството му по принцип се изключват от академичната типология на фашизма. Някои автори поставят Пиночет в групата на псевдо-популистките деспоти, към която се причисляват Садам Хюсеин, Сухарто и Фердинанд Маркос. Други автори сравняват режима на Пиночет с този на Мобуту Сесе Секо в бившия Заир, бидейки клиентска държава, която не разполага с одобрението на народа и с капацитет за разширяване. Съществуват и мнения, че режимът принадлежи към направление на антикомунизма през Студената война, което на драго сърце приема неофашистки елементи в дейността си.

Въпреки че е авторитарен и управлява чрез диктатура, Пиночет подкрепя неолибералните икономически политики, а нежеланието му да подкрепя националния бизнес го разграничава от класическите фашисти. Също така по време на управлението му са ликвидирани всички социални привилегии и традиционните земи на индианците в страната са признати за частна собственост и те получават земеделска техника и торове на преференциални цени, докато при комунистическия му предшественик въпреки проиндианската му риторика политики в подкрепа на коренните жители не са провеждани. В резултат на това до краят режима му е подкрепян от мнозинството от индианците. Разрешена е и дейността на правозащитната „Амнести Интернешънъл“, въпреки че тя поддържа дори борещите се насилствено против правителството комунисти.

Интелектуален живот и академична работа

Пиночет публично е известен като човек с липса на култура. Този образ е подсилен от факта, че той се представя като обикновен човек с прости идеи. Той е известен и с това, че е сдържан и споделя малко за своите мнения или чувства. Преди да завземе властта от Алиенде, Пиночет пише две книги, Geopolítica (1968) и Campaña de Tarapacá (1972), които го нареждат сред големите имена на чилийската военна литература. В Geopolítica Пиночет плагиатства параграфи от презентация на ментора си, генерал Грегорио Родригес Таскон. Родригес предоставя на Пиночет възможността да работи като лектор асистент по геополитика и география. Според Родригес Пиночет проявява особен интерес към лекциите му по „Изкуството на войната“. По-късно Пиночет наследява Родригес като ръководител на департамента по геополитика и география.

През живота си Пиночет натрупва над 55 000 книги в частната си библиотека. Мащабът на библиотеката му излиза наяве след полицейска инспекция през януари 2006 г. Пиночет купува книги от няколко малки магазина в стария център на Сантяго, а по-късно книги са му доставяни от чужбина чрез военни аташета. Библиотеката му включва много редки книги, сред които първото издание на Historica relacion del Reyno de Chile (1646) и оригинално писмо на Бернардо О'Хигинс. Значителна част от книгите и документите от библиотеката на президента Хосе Мануел Балмаседа са намерени в библиотеката на Пиночет през 2006 г. Библиотеката на Пиночет почти не съдържа поезия или художествени произведения.

По-късен живот

Обвинението и арестуването на Пиночет са преломни събития в съдебната история, тъй като това е първият случай на бивш правителствен глава, който е арестуван на принципа на универсална юрисдикция. След като е поставен под домашен арест във Великобритания през октомври 1998 г. и започва съдебна битка, той впоследствие е освободен през март 2000 г. поради медицински причини от министъра на вътрешните работи Джак Стро, без да бъде изправян пред съда. Стро пренебрегва решение на Камарата на лордовете за екстрадиране на Пиночет в Испания, където да бъде даден под съд.

Пиночет се завръща в Чили на 3 март 2000 г. Първото нещо, което прави, когато се приземява на летище Сантяго, е триумфално да се изправи от инвалидната си количка пред поздравите на поддръжниците си. Първият, който го приветства, е наследникът му като главнокомандващ на въоръжените сили, генерал Рикардо Исуриета. Президентът Рикардо Лагос заявява, че завръщането на пенсионирания генерал уронва имиджа на Чили, докато хиляди хора протестират срещу него. През март 2000 г. Конгресът утвърждава конституционна поправка, създаваща статута „бивш президент“, който придава на титуляра имунитет към правосъдие и финансови помощи.

На 1 декември 2000 г. Върховният съд на Чили обвинява Пиночет в отвличането на 75 противници на режима. Обвиненията на Гусман официално засягат 75 „изчезнали души“ – макар най-вероятно всички те да са мъртви, липсата на труповете им затруднява повдигането на обвинения в убийство.

Въпреки това, през юли 2002 г. Върховният съд отхвърля всичките обвинения срещу Пиночет за нарушаване на човешки права, поради медицински причини (деменция). Оформя се дебат относно душевното състояние на Пиночет: неговият екип твърди, че той е изкуфял и вече не може да си спомня, докато други твърдят, че той е засегнат само физически, но неговите умствени способности са непокътнати.

Пиночет подава оставка от сенаторската си позиция малко след решението на Върховния съд от юли 2002 г. През май 2004 г. Върховният съд отменя своето предно решение и постановява, че Пиночет може да бъде изправен пред съда. Обсъждайки случая, прокуратурата представя неотдавнашно телевизионно интервю, което Пиночет дава за телевизия в Маями, което предизвиква съмнения относно неговата предполагаема умствена неспособност. През декември 2004 г. е обвинен в няколко престъпления, сред които убийството на генерал Пратс през 1974 г. и операцията Коломбо, в която загиват 119 души, а след това отново е поставен под домашен арест. На 18 декември 2004 г. претърпява инсулт. Когато е попитан от съдиите дали като президент е бил пряк началник на разузнавателните служби, той отговаря: „Не помня, но не е вярно. А ако е вярно, не помня.“.

През януари 2005 г. армията на Чили приема институционална отговорност за миналите нарушения на правата на човека. През 2006 г. Пиночет е обвинен в отвличане и измъчване от съдия Алехандро Мадрид (наследника на Гусман), както и в убийството през 1995 г. на биохимика Еухенио Бериос, който е бил замесен в убийството на Орландо Летелиер. Бериос е произвел зарин и антракс в Бактериологичната военна лаборатория за Пиночет – тези вещества са се използвали срещу политическите му опоненти. Съществуват сведения, че химикът също е произвеждал кокаин, който Пиночет продава в Европа и САЩ. Парите от дрогата постъпват в личната сметка на Пиночет. Синът на Пиночет, Марко Антонио, който е обвинен в участие в търговията с наркотици, през 2006 г. отхвърля твърденията за трафик на наркотици по време на управлението на баща му и заявява, че ще съди Мануел Контрерас, който казва, че Пиночет продава кокаин.

На 25 ноември 2006 г. Пиночет отбелязва 91-вия си рожден ден, на който кара жена си да прочете заявление, написано от него и адресирано към почитателите му: „Поемам политическата отговорност за всичко, което е направено.“. Два дни по-късно отново е осъден на домашен арест за отвличането и убийството на двама бодигарди на Салвадор Алиенде, които са арестувани в деня на преврата през 1973 г.

Смърт

Пиночет претърпява инфаркт сутринта на 3 декември 2006 г. На следващия ден съдът отменя домашния му арест. На 10 декември 2006 г. по обед е приет в интензивно отделение. Умира от сърдечна недостатъчност и белодробен оток в обкръжението на семейството си в 14:15 часа местно време.

Масови спонтанни улични демонстрации избухват в цялата страна при новината за неговата смърт. В Сантяго противниците му празнуват смъртта му, докато привържениците му скърбят пред болницата. Трупът на Пиночет лежи в покой на 11 декември 2006 г. във Военната академия в Лас Кондес. По време на церемонията Франсиско Суадрадо Пратс, внук на Карлос Пратс, се изплюва на ковчега му и бързо е заобиколен от поддръжници на Пиночет, които го ритат и псуват. На следващия ден на същото място е погребението на Пиночет, на което присъстват 60 000 души.

С решение на правителството, нему не е предоставено държавно погребение (чест, която обикновено се полага на бивши президенти на Чили), а военно погребение, бидейки бивш главнокомандващ на армията, назначен от Алиенде. Правителството, също така, отказва да обяви официален ден на траур в страната, но позволява знамената в казармите да се свалят наполовина, както и чилийското знаме да се постави върху ковчега на Пиночет. Единственият държавен орган, присъстващ на погребението, е министърът на отбраната, Вивиан Бланлот.

Тялото на Пиночет е кремирано в Конкон на 12 декември 2006 г., за да се избегне вандализиране на гроба му. Прахът му е предаден на семейството му. Въоръжените сили отказват да приемат праха му.

Бележки

„Виолета“ (на испански: Violetta) е аржентински тийн музикален сериал, разработен от Disney Channel Латинска Америка и Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) и продуциран от компанията Pol-ка, където първо дебютира в Латинска Америка и Италия на 14 май 2012. В България сериалът започва излъчването си по Дисни Ченъл на 18 февруари 2013 г. На 10 януари 2015 г. започва излъчването по Нова телевизия с дублаж, като се излъчва само през уикендите, както и по Кино Нова. Година по-късно след финала на сериала, на 20 май 2016 г. са излъчени последните 14 минути, в които героите се сбогуват – отново с дублаж, но в 23:00 ч.

„Виолета“ е история за една талантлива тийнеджърка, която се завръща в Буенос Айрес заедно с баща си, след като дълги години живее в Европа.

Сюжет

Първи сезон

Виолета е тийнейджърка, която притежава много специален талант – да пее. Но не подозира за това. Тя е наследила този талант от майка си – известна певица на име Мария, която е починала при пътуване към турне. Оттогава Херман, нейният баща, я държи далеч от музиката и всичко, свързано с нея. Поради работа той не се задържа да живее дълго на едно място, разбира се, заедно с него и Виолета. Но те трябва да се върнат в родния ѝ град, Буенос Айрес. Там Виолета открива студио, в което открива своя талант и може да го разкрие – Студио 21. Там среща своите приятели-Франческа, Камила, Макси и други. Виолета се записва тайно от баща си в Студиото и изучава музика, създава свои песни. Тя среща и любовта си – Томас. Или не е той. Също открива любовта и в Леон, койтто къса с Людмила, която става враг на Виолета, за да е с нея. Херман търси учителка на Виолета и намира Анджи, нейната леля. По-късно Виолета разбира, че Анджи е нейната леля. След като с Леон стават двойка, Джейд, доведената майка на Виолета, разбира, че учи в Студиото, и заплашва да каже на баща ѝ, ако провали годежа им. Но годежа все пак се проваля и Джейд и Херман вече нe са сгодени. В същото време, Виолета и Леон късат, защото тя не може да избере между него и Томас. На една от стените на Студиото, слагат плакат на учениците, а на него е и Виолета. Преди Анджи, която е учителка по пеене в Студиото, да го махне, Херман го вижда и настоява с Виолета бързо да се преместят от Буенос Айрес. Те тръгват. Когато спират, защото Виолета е гладна и иска да си купи нещо, тя чува един уличен музикант да свири и започва да танцува. Купува си и бързо се прибира, за да не се ядоса Херман. Но той е очарован от това, което може Виолета, и обръща колата. Тя стига навреме за шоуто и песента ѝ с Франческа и Камила. Виолета пее и танцува с остналите на представлението.

Втори сезон

Виолета се завръща за втората учебна година в студиото вече „Студио On Beat“. Тя е признала на баща си за страстта си към музиката и очаква годината да премине без лъжи и проблеми. Томас е заминал за Испания и Виолета и Леон се събират. Но щастието им не трае дълго. Новият ученик Диего, който е в таен съюз с Людмила, сваля Виолета и я разделя с Леон. Леон става гадже на механика си Лара, а Виолета – на Диего. Двамата се преструват, че са щастливи, и никой от тях не признава истинските си чувства. Федерико се завръща в Буенос Айрес, за да открие, че е влюбен в Людмила! Двамата се сближават, а Федерико е убеден, че зад злата личност се крие талантливо и прекрасно момиче. Джейд и Матиас наемат Есмералда, актриса, за да се сближи с Херман и да вземе парите му. Тя обаче се влюбва в него и се оказва неспособна да го стори. В деня на сватбата им Джейд е обзета от внезапна ревност и разкрива истината. Херман изгонва Есмералда от дома си. Тя, Джейд и Матиас са арестувани за парична измама и опит за прикриване на престъпление. И тъкмо когато всичко изглежда добре за Кастило Виолета разкрива тайната на Диего и Людмила. Тя е разбита, съкрушена и измамена. Когато е напът да рухне психически и физически, до нея е Леон. Двамата осъзнават колко глупаво са постъпили, отдалечавайки се един от друг. В края на сезона Виолета и Леон се събират. Наталия остава с Макси, Олга става приятелка на Рамальо, Марко и Франческа се събират, Бродуей и Камила също. Херман преодолява Есмералда, но не се влюбва отново. Анджи заминава за Франция, за да го забрави. Пабло, Бето, Диего и Лара също са сами. Людмила е с Федерико, тъй като той открива истинската, обичлива и нежна Людмила. Двете с Виолета сключват примирие, когато Людмила признава, че не може да я гледа съсипана и рухнала психически.

Трети сезон

В трети сезон Виолета и Леон още ще са заедно, но ще се карат много. Марко заминава за Лондон, защото е приет на Кралската академия, и с Франческа се разделят. Появяват се чувства между Фран и Диего и те се събират, но решават да крият от Виолета и всички останали, за да не ги наранят. Когато се връщат от турнето си, Грегорио решава да направи свое студио, но после се връща, защото Антонио е починал и Пабло се отказва от Студиото. Присила, майката на Людмила, и Херман се сгодяват и после се женят. Виолета и Людмила стават доведени сестри. В Студиото има нов ученик – Алекс, който се влюбва във Виолета. Истинското му име е Клемон и крие от баща си, че е в студиото. Джери се влюбва в Леон и с Алекс ги разделят. Виолета и Франческа се маскират като Рокси (В) и Фауста (Ф), за да е Виолета близо до Леон. По-късно той разбира.

Виолета разбира за тайната на Диего и Франческа и с Фран са скарани. Но те не могат една без друга и скоро пак се сдобряват. Людмила и Федерико се карат и се разделят. После това се повтаря. Камила започна актьорска кариера. Виолета и Леон решават да са „приятели завинаги“. Но никой не вярва, че ще стане. Присила разбира, че Херман още е влюбен в Анджи и опитва да ѝ навреди. Виолета разбира за това и Присила я бута по стълбите. С Леон намират запис от камера, която е снимала станалото и така разбират, че е била Присила. Тя и Херман се разделят. Людмила остава да живее при Виолета и Херман и двете момичета стават приятелки. Виолета и Леон се събират. Анджи и Херман се женят.

Епизоди

Персонажи

Херман Кастило (Diego Ramos) е честен и добър човек, способен инженер, който притежава международна строителна компания. Той е интелигентен и строг. След смъртта на съпругата си, Мария Сарамего, се вкопчва в дъщеря си. Той я обича повече от всичко и ще направи всичко, за да я защити, но понякога е загрижен прекалено много. Зад липсата на гъвкавост се крие голямо сърце. Херман има приятелка на име Джейд, която той смята за добро влияние за дъщеря му. Въпреки това, когато Анджи, новата гувернантка на Виолета, а и нейна леля пристига, се чувства объркан и въпреки че не иска да го признае, се влюбва в нея.

Във втори сезон Херман знае за тайните на Виолета и Анджи и посещава Виолета в Студиото, но все пак, не ѝ вярва напълно. Един ден решава да се дегизира като пианист на име Херемияс Кастели, така че да може да работи в Студиото и да шпионира дъщеря си. Но в края на краищата, точно когато той решава да напусне студиото, Анджи го хваща и му се ядосва. След това тя заминава за Франция, защото не може да издържа лъжите на Херман. Също така в началото на втори сезон се влюбва в Есмералда (нов персонаж), която е наета от Джейд и Матиас, за да ограбят Херман. Организират сватба, но на събитието Джейд разкрива цялата истина.

В трети сезон той се влюбва в Присила (майката на Людмила) и организират годеж. Виолета и Людмила не приемат добре връзката им. Но това, че Анджи се връща обърква чувствата му, въпреки че той не иска да си признае, че още има чувства към нея. В края на сезона се жени за Анджи.

Виолета Кастило (Martina Stoessel-Tini) е талантливо, красиво и умно момиче, пълно с живот. Тя има много загрижен баща. Въпреки че все още не го знае, има глас, наследство от майка си, която е починала, когато Виолета е била малка. От баща си наследява любовта към книгите. Виолета е спонтанна и искрена. Тя просто се опитва да намери мястото си в света. Когато се връща в Буенос Айрес, започва частни уроци по пиано в „Студио 21“, много престижно музикално училище. Там тя ще открие нов свят, който ще я поведе към собствената ѝ съдба и историята на нейното минало. Там прави първите си приятелства. Отначало приятелите на Виолета мислят, че тя е плаха, но скоро откриват нейната истинска личност. Също така се запознава с две много различни момчета, Томас и Леон, които си падат по нея. Скоро се озовава в любовен триъгълник и ще ѝ е трудно да реши кого обича. Понякога се чувства объркана и има проблем с разбирането на собствените си чувства. Виолета осъзнава, че музиката е всичко за нея и че пеенето е това, което тя иска да направи за останалата част от живота си. Но знае, че нейният баща няма да го приеме и от страх крие всичко от него, което усложнява живота ѝ повече. Обича да чете дневника на майка си, защото я кара да се чувства по-близо до нея. Осъзнава, че има много общи неща с майка си, включително и любовта към музиката. Виолета открива, че музиката я определя и по-късно не може да си представи живота без музика.

Във втори сезон Виолета и Леон са скарани, заради Томас и не са се чували цялата ваканция. И двамата не могат един без друг, и за това се събират. Но щастието им не продължава дълго, защото се появява ново момче от, което Леон ревнува – Диего. След като изясняват чувствата си, Виолета и Диего трябва да изпеят една любовна песен за шоуто. В края на песента, Диего се възползва от това, че Виолета пада и той я хваща и я целува. След това Виолета и Леон се разделят и тя решава да даде шанс на Диего, който винаги е до нея. На шоуто в Мадрид, Виолета научава, че Диего се е съюзил с Людмила, с цел да я изгонят от Студиото. За техен лош късмет, Леон остава до Виолета и ѝ помага да преодолее разочарованието. Когато се връщат в Буенос Айрес, Виолета мисли, че с Леон все още имат шанс, но когато го вижда да прегръща Лара, тя губи надежда. По-късно разбира, че те са се прегърнали, защото са се разделили и Виолета и Леон пак се събират. Леон ѝ помага да си върне доверието в баща си, който я е шпионирал. В края се целуват.

В началото на трети сезон, Виолета и Леон са щастливи заедно. По-късно обаче, те се карат заради напускането на Леон от Студиото и се разделят. Виолета прави опити да си го върне, но Леон не отвръща на чувствата ѝ. За това Виолета решава да се маскира, за да бъде по-близо до Леон. Тя забърква и Франческа в това. Те се маскират като Фауста и Рокси. Леон се влюбва в Рокси и забравя за Виолета. Почти всички от Студиото разбират, че Рокси е Виолета. После, Леон целува Рокси и разбира, че тя е Виолета. Той не може да ѝ прости дълго време, но после и прощава. Баща ѝ е влюбен в майката на Людмила, а на двете дъщери никак не им харесва тази ситуация. Виолета е принудена да живее под един покрив с Людмила.

Томас Ередия (сезон 1) (Pablo Espinosa) е атрактивен, скромен, възпитан, а понякога и малко сдържан. Той свири на китара, пиано и пее, а песните му отразяват неговата личност. Той посещава „Студио 21“ с помощта на професор Бето, който го наема като асистент. Той е роден в Испания, но се премества в Буенос Айрес с майка си, за да се грижи за баба си. Когато той работи в „Ресто Бар“, Лука винаги се кара с него за това, че не си върши работата и че саботира бизнеса му. Томас се влюбва във Виолета въпреки Херман, който се опитва да държи дъщеря си далеч от всички кандидати. Леон е основният му съперник за неговата любов. Но когато Виолета и Леон се влюбват, той става ревнив и продължава да пита за втори шанс, не приема „не“ за отговор и застава на пътя на отношенията на Виолета и Леон.

Леонард „Леон“ Варгас (Jorge Blanco) има добро сърце. Въпреки това, когато той е с Людмила, може да изглежда лош. За разлика от Томас, идва от заможно семейство и никога не е трябвало да работи за прехраната си. Леон посещава „Студио 21“ и има голям творчески потенциал. В началото иска да спечели сърцето на Виолета, за да върне на Томас, защото Людмила, приятелката му, е привлечена от него. Въпреки това, той ще се влюби във Виолета против волята си. Въпреки че той обикновено се мотае с „готините“ от студиото, Леон е честно момче. Ще даде всичко само за да бъде човекът от мечтите на Виолета. Той помага на Виолета да не се страхува на сцената, а също така я целува, от където започва връзката им. Когато Леон се влюбва истински във Виолета става по-добър човек. Той започва да се отнася добре към другите ученици (с изключение на Томас, тъй като той ще бъде конкуренция за сърцето на Виолета). Всъщност става приятел с хора, които не са част от „групата на готините“. Въпреки това, има ревнива страна. Той иска Виолета да спре да мисли за Томас, защото вярва, че Томас е лош човек, който само си играе с нея и се опитва да я накара да страда, въпреки че това не е вярно.

Във втори сезон Леон започва да тренира мото-крос и пренебрегва студиото. Има връзка с Виолета, но тя се проваля и решава да даде шанс на Лара (нов персонаж). Той разкрива плана на Людмила и Диего, но Виолета отказва да му повярва. В Мадрид на представянето цялата истина бива разкрита. В края на сезона Виолета и Леон имат целувка.

В началото на третия сезон Леон и Виолета са заедно, докато не се появяват Алекс и Джери. Те правят всичко възможно да скарат Леон и Виолета, но обстоятелствата се стичат в полза на Джери и Алекс. Леон и Виолета се разделят, а той се влюбва в Рокси (Виолета и Франческа се маскират като Рокси и Фауста), постепенно всички научават, последен Леон и дълго време не може да прости на Виолета, но успява.

Диего Ернандес (сезон 2) (Diego Domínguez) е надут, арогантен човек с отношение „лошо момче“. Той винаги е сигурен за това, което прави дори ако знае, че може да загуби нещо. Той е от Испания, но живее в Буенос Айрес. Идва тук, за да търси баща си, надявайки се, че един ден може да се срещнат и да го опознае. Когато за пръв път се среща с Виолета, си пада по нея и се опитва да я раздели с Леон. По-късно се съюзява с Людмила, с която се познават от деца. След известно време се влюбва истински във Виолета. В края на сезона Диего разбира, че неговият баща е Грегорио. Грегорио му се извинява за всичките години, които не бил до него. Тогава си проличава, че Диего има и чувствителна страна.

В третия сезон Диего е влюбен във Франческа. Те крият връзката си заради Виолета, за да не я наранят, но тя научава. Диего разбира за плановете на Фауста и Рокси и узнава първи за тях. Диего и баща му отварят собствено студио „Арт Бунтар“, но след смъртта на Антонио, Грегорио се връща в „Студио Он Бийт“. Диего е против това, но се съгласява да помага на баща си.

Людмила Сузана Феро (Mercedes Lambre) е красиво, талантливо и обаятелно момиче от „Студио 21“, а следователно и перфектната приятелка за Леон. Тя е доста дива, но е лъжлив, манипулативен и арогантен човек. Обсебена е от образа си и винаги иска да е център на вниманието. Идва от добро семейство. Винаги получава това, което иска, защото е разглезен и груб човек. Тя е самовлюбена и нарича себе си „Супернова“. Въпреки че е напълно различна от Томас, е привлечена от него. Той я игнорира, защото е влюбен във Виолета, а Людмила ревнува. Тя вижда враг във Виолета, защото е талантлива и красива. Като всеки злодей, има помощник – Нати. Според нея, тя е родена да бъде звезда и няма да се спре пред нищо, за да получи това, което желае.

Във втори сезон виждаме Людмила в по-различна светлина. Твърди, че се е променила, но това никак не е така (поне не до появата на Федерико). Тя продължава с плановете срещу Виолета и се съюзява със стария си приятел Диего, като целта им е да я наранят и изгонят от студиото, но това не се осъществява, защото планът им е разкрит. След появата на Федерико се променя много, защото се влюбва в него. В края на сезона те са заедно.

В трети сезон Людмила е влюбена във Федерико, но нещата не потръгват след завръщането на Феде в Аржентина поради подлите номера на Людмила. Тя краде песен на Виолета, за да бъде звездата в Ю-микс, след като Феде научава за това, те се разделят. Майка ѝ харесва Херман и те се сгодяват. Тя е принудена да живее под един покрив с Виолета.

Франческа „Фран“ Кавилия (Lodovica Comello) е умна, артистична и добра приятелка. Тя знае, че нейното семейство трябва да работи, за да може да посещава „Студио 21“, където се сприятелява с Камила и Макси. Въпреки мнението на брат си че хаби парите на баща им като посещава Студиото, Франческа вярва, че може да се превърне в успешен музикален артист. Родена е в Италия, като брат си Лука, който управлява семейния бизнес „Ресто Бар“. Влюбена е в Томас, но той я вижда само като приятел. В началото ревнува от Виолета, но в крайна сметка стават големи приятелки. Франческа е много устойчиво момиче, което обича да постига всичките си цели.

Във втори сезон се влюбва в Марко. По-късно тя трябва да се върне в Италия с баща си, но Виолета успява да убеди баща ѝ да не заминават. Когато бившата приятелка на Марко, Ана, отива да го посети, тя го целува. Опитва се да раздели Марко и Фран, но не успява. В края на сезона, Франческа, Виолета, Леон и Диего печелят състезанието на „ЮМИКС“ и заминават за Мадрид. Там тя и Леон разбират за плана на Людмила и Диего. В последния епизод тя и Марко се целуват.

В третия сезон Фран е влюбена в Диего въпреки че се опитва да го скрие, не успява за дълго. Тяхната връзка е тайна заради Виолета, тъй като не искат да я наранят, но тя научава. Фран се маскира като Фауста, за да помогне на Виолета да шпионират Леон.

Камила „Ками“ Торес (Candelaria Molfese) е сладка, умна, талантлива, забавна, оптимистично настроена, влюбва се лесно и има много силно чувство за справедливост. Бори се за това, което вярва и ще направи всичко за приятелите си. Камила е най-добра приятелка с Макси, Виолета и Франческа и мечтае да стане успешна и призната певица. Много е талантлива, но е наясно с факта, че все още не е достигнала необходимата артистична зрялост, за да се превърне в истинска звезда. Понякога казва неща без да мисли, а някои хора не харесват това. Тя много променя стилът си на обличане, докато намери подходящият за нея.

Във втори сезон се променя много. Става по-уверена и зряла. Нейният стил на обличане също изглежда малко променен и цветът на косата ѝ изглежда по-тъмен. Когато Диджей (нов персонаж) пристигна в „Студио On Beat“, той веднага се влюбва в нея, но чувствата им не се взаимни, така че те се съгласяват да бъдат само приятели. По-късно започва да излиза с барабанистът на групата „Рок Бонс“, но след това той трябва да тръгне на турне и те не могат да поддържат връзката си от разстояние, затова късват. В края на втори сезон с Бродуей се целуват и след множество изпитания отново стават двойка.

В трети сезон Ками е с Бродуей, но се появяват отново „Рок Бонс“. Ками става солистка, но Бродуей е против това. Оказва се, че Себастиан е влюбен в Ками, когато тя научава напуска групата.

Максимилиано „Макси“ Понте (Facundo Gambandé) е умно, забавно, грижовно и остроумно момче, което има предчувствие, че музиката е неговото бъдеще. Най-добрите му приятели са Франческа и Камила, а по-късно, става приятел и с Виолета. Той е особено добър в танците и хип-хоп музиката, почти винаги носи шапка. Свири на синтезатор и се надява някой ден да запише собствен албум. Не е добре с момичетата и не разполага с много късмет в любовта, тъй като повечето му опити обикновено се провалят, но той винаги може да разчита на приятелите си за помощ. Макси обича приятелите си и се грижи за тях, винаги се опитва да направи най-доброто и винаги е готов да подаде ръка за помощ. Той е готин човек и се отнася към хората възможно най-добре, с изключение на Людмила.

Във втори сезон стилът му се променя малко и изглежда пораснал. Той и Камила се целуват, но не стават гаджета, защото и двамата не се харесват по онзи начин. Решават да си останат само приятели, така че по-късно става гадже с Нати.

В трети сезон Макси си е същият. Отново харесва Нати, но се появява Матилда, която предизвиква у Нати ревност, дори се разделят, но накрая се събират.

Наталия „Нати“ Видал (Alba Rico Navarro) е хубаво момиче, но пази истинската си личност скрита, за да угоди Людмила. Тя е дясната ръка на Людмила, въпреки че понякога по-скоро е неин домашен любимец. Дълбоко в себе си е много несигурно момиче, което си мисли, че единственият начин да успее е да бъде част от „готините“. Добра танцьорка е и певица, но Людмила не я оставя да свети толкова, колкото тя може. По-късно осъзнава какъв ужасен човек е Людмила и започва да се дистанцира от нея. Нати започва да говори с умът си и вече не поема вината за грешките на Людмила. Започва да развива чувства към Макси и с помощта на сестра си, Лена, Нати спира да бъде помощник на Людмила. Но когато Лена напуска Студиото, се връща обратно при нея.

Във втори сезон става малко по-уверена и приятелка с Виолета, Франческа и Камила. Става гадже с Макси, Людмила не иска те да са заедно и много пъти се опитва да ги раздели, но Нати винаги ѝ прощава.

В трети сезон Нати харесва Макси, но се появява Матилда, която предизвиква ревност у нея. Появява се Фелипе, момче от Ю-Микс. Той харесва Нати и я целува пред Макси, така с връзката им е свършено. В 58 епизод се събират.

Андрес Каликсто (Nicolás Garnier) е добро и чувствително момче. Най-добрият му приятел е Леон. Понякога се нуждае да чуе нещата два пъти, но е много уверен човек. Андрес е много благ и има музика в сърцето си. Добър певец е и танцьор, също така е тромав и глупав, но винаги се извинява за грешките си. В началото се мотае с Людмила, Нати и Леон, но той и Леон започват да се променят и стават приятели с други хора. По-късно е принуден да работи за Грегорио като негов помощник, след като се разбира, че той стои зад атаките над Людмила.

Във втори сезон изглежда малко по-зрял, неговият стил и външен вид също изглежда променен и показва, че е израснал, въпреки че все още има голямо въображение. Във втори сезон Андрес среща любовта. Първо е с Ема (нов персонаж), но заради нейната охрана те бързо се разделят. После се появява Либи (нов персонаж) от Израел, но отново нещата не се получават. Опитва се да промени стила си, за да впечатли момичетата, но отново не успява.

В трети сезон Андрес прави блог и се нарича „Специалист по любовните въпроси“, но заради блога той пренебрегва бандата и момчетата му поставят ултиматом – или блога или бандата. Той избира бандата.

Лука Кавилия (сезон 1) (Simone Lijoi) е добър човек и е големият брат на Франческа. Управител е на „Ресто Бар“, където приятелите на Фран често се събират. Роден е в Италия, но се премества в Аржентина, заради семейния им бизнес. Силният му характер се комбинира с почти 7 фута височина и всички мислят, че Лука има лош нрав. Но с течение на времето осъзнават, че има добро сърце. Лука е много амбициозен и знае, че може да се възползва от таланта на учениците от Студиото, за да привлече клиенти. Преименува ресторанта си в „Ресто Банд“. Има голям музикален талант, но за съжаление, не може да го покаже на света, защото Фран казва, че той ще я злепостави. Понякога се карат и Фран е свикнала да мисли, че той иска да направи живота ѝ невъзможен, но всъщност я обича и би направил всичко за нея. Когато Пабло напуска работата си като директор на студиото, Лука му предлага работа. По-късно става водещ на „Таланти 21“.

Федерико „Феде“ (Ruggero Pasquarelli) е добро момче и е новият ученик по обмен на „Студио 21“. Той е от Италия и ще остане да живее в къщата на Виолета, защото майка му е приятелка на Херман. На пръв поглед изглежда като лош човек, тъй като щеше да каже на Херман за тайната на Виолета, но скоро истинската му личност се разкрива, когато става приятел с нея и останалата част от учениците. По-късно започва да изпитва чувства към Виолета, но тя не го харесва и затова решават да си останат приятели. Записва се в конкурсът на „ЮМИКС“ – „Таланти 21“, печели състезанието и отива на турне в Италия.

Във втори сезон Феде се завръща в „Студио On Beat“ и започва да харесва Людмила, но първоначално тя не иска да признае, че също го харесва. По-късно, в 77 епизод, те се целуват и стават гаджета. Федерико пише нова песен, наречена „Светлини, камера и действие“ (Luz, cámara y acción).

В трети сезон Феде се връща, но се разделя с Людмила. Напуска Ю-Микс, заради студиото. Става член на бой бандата. Докато с Людмила са разделени той пише песен посветена на нея-Rescata mi corazon (Спаси сърцето ми).

Бродуей (Samuel Nascimento) е хубав, готин, приятен и много забавен човек. Танцува много добре, което е причината поради която Грегорио го довежда в студиото, и се надява той да насърчи другите ученици да работят по-усилено. Бродуей идва от Сао Пауло, Бразилия. Обича приятелите си и им помага, също обича да пее, рапира и танцува. От начало си пада по Виолета, но за нея той е само приятел. За известно време Томас и Леон ревнуват от него, но Виолета им изяснява, че те са само приятели. Бродуей е използван от Грегорио за шпионин, но напуска, защото не иска да лъже приятелите си и да ги наранява. По-късно започва да изпитва чувства към Камила и започват да излизат, но след известно време решават да се разделят. Той обича Камила и ѝ казва, че ще направи всичко за нея.

Във втори сезон се целуват за първи път и започват да излизат отново, след като Камила къса със Себа, защото той трябва да тръгне на турне. Също така тяхната банда се събира отново и те измислят нова песен за финалното шоу.

В третия сезон Бродуей си пада по Камила. Не одобрява това, че тя е солистка на „Рок Бонс“, защото смята, че Себа все още я харесва и съмненията му се оказват правилни.

Наполеон „Напо“ (сезон 1) (Rodrigo Velilla) е добър човек и е нов ученик в „Студио 21“. Той е добър приятел и винаги се стреми да бъде приет. Взема приемния изпит и преминава благодарение на своя талант за пеене и танци. Той е братовчед на Людмила, но тя не иска никой да знае, защото е „Супернова“, а той е нормален човек. От самото начало се мотае с Людмила и се стреми да бъде един от „готините“, но с течение на времето, се отчуждава от нея и се сприятелява с другите ученици. Той е най-добрият приятел на Брако.

Брако (сезон 1) (Artur Logunov) е добър, интелигентен и малко див човек, изглежда, че живее в свой ​​собствен свят. Той е фантастичен поп и хип-хоп танцьор. Неговият външен вид и акцента му разкриват, че е чужденец, но никога не казва от къде идва. Говори няколко езика, а когато се разстройва или е нервен, защото говори с момиче, което харесва, започва да говори на руски. Има поговорки или съвети от неговата страната за всеки повод, също така винаги е готов да помогне на приятелите си. Въпреки че никога не го споменава, е тайно влюбен във Виолета, но никой не знае, с изключение на Напо.

Марко Тавели (сезон 2) (Xabiani Ponce de León) е много симпатичен, приятелски настроен и идва от Мексико. Той има голям талант и страст към музиката. Голям фен е на учениците от „Студио On Beat“, особено на Франческа, но след това той също става част Студиото. Влюбва се във Фран и би направил всичко, за да може тя да бъде щастлива. Дори започва курсове по италиански, за да може да се сближи с нея. В началото на втори сезон прекарва много време с най-добрия си приятел Диего. По-късно пее в караоке бар заедно с Фран. След това те започват да се опознават, а по-късно стават гаджета. Връзката им преминава през много възходи и падения, но в крайна сметка остават заедно.

В третия сезон Марко е приет на прослушване в Кралската академия в Лондон. Той крие много дълго това и обвинява Диего, за да се защити, но впоследствие всички разбират. Той първи забелязва случващото се между Фран и Диего и ги подкрепя.

Лара (сезон 2) (Valeria Baroni) е силно, уверено, независимо и упорито момиче, което работи на мото-крос писта. Тя е винаги готова да помогне на някого, особено на Леон, когото много обича. Когато иска нещо, винаги се опитва да работи усилено, за да го постигне. В началото не говори много, а повече работи. Тя и Леон започват да излизат за кратко, след като Леон къса с Виолета. В края на втори сезон, те се разделят, защото Леон все още има чувства към Виолета, но се съгласяват да останат приятели. Тя има момчешки стил, най-вероятно, защото тя работи на мотопистата през целия ден. Лара има много красив глас, но за съжаление иска да бъде само механик, а не певица. Когато Леон разбира, че тя може да пее, иска тя да се запише в Студиото, но тя казва, че обича да работи на пистата и това е нейното мястото.

Джери (сезон 3) (Macarena Miguel) е гадно, талантливо и леко ревниво момиче. С Леон се запознават случайно и впоследствие тя се влюбва в него. Опитва се да държи Леон максимално далеч от Виолета и от Рокси. Впоследствие се влюбва в Клемон и забравят за Леон и Виолета като им се извиняват за всичко сторено.

Клемон Галан или Александро „Алекс“ (сезон 3) (Damien Lauretta) – обича музиката и пеенето и иска да учи в „Студио On Beat“, но баща му не позволява. Затова се записва в Студиото като Александро или „Алекс“ и крие всичко това от баща си. Влюбен е в Виолета. Впоследствие се влюбва в Джери и забравят за Леон и Виолета като им се извиняват за всичко сторено.

Анджела „Анджи“ Карара (Clara Alonso) е много забавна, харизматична, има невероятен глас и е любителка на музиката и изкуството, като сестра си Мария. Тя е леля на Виолета, но Виолета не го знае. След смъртта на Мария, Анджи прави няколко опита да се свърже с племенницата си, но не успява. Когато разбира, че Виолета се връща с баща си от Испания в Буенос Айрес, отива в къщата им, за да каже на Виолета истината. Но не го прави, защото се страхува, че баща ѝ ще я отведе. Херман наема Анджи като гувернантка и тя може да прекарва време с племенницата си. В края на първи сезон Виолета разбира, че Анджи е нейна леля. Тя работи като учителка по пеене със „Студио 21“, зад гърба на Херман, и повечето ученици я обичат. Най-добрият ѝ приятел е Пабло, който е директор на студиото. Тя си пада по Херман, но не иска да го признае.

Във втори сезон Херман знае за тайната на Анджи и Виолета. Представя се за пианист на име Херемияс Кастели, за да може може да работи в Студиото и да шпионира Виолета, но Анджи го разкрива и е съкрушена, защото я е излъгал. В 66 епизод от втори сезон заминава за Франция, за да работи като автор на песни.

В трети сезон Анджи се връща, но все още не е забравила Херман. Присила забелязва това и се опитва да я държи далеч от Херман, но в края на сезона Анджи и Херман се женят.

Джейд Ла Фонтейн (Florencia Benítez) е ревнива, дребнава, егоистична, повърхностна и манипулативна жена, която се грижи само за себе си и собствения си външен вид. Не е много умна, но е много дръзка и това я прави забавна, така че е наистина очарователен злодей. Истинският злодей в сенките е нейният брат Матиас. Джейд идва от много богато семейство. Родена е богата и никога не ѝ се е налагало да работи, но тя губи богатството си, когато тяхната компания фалира и решава, че единственият начин да запази начина си на живот е да се ожени за Херман. Джейд мрази Виолета, защото се конкурира с нея за вниманието на Херман, по-късно ще намрази и Анджи. В края на първи сезон Херман разбира, че Джейд не е истинската му любов и отказва да се омъжи за нея.

Във втори сезон тя и Матиас наемат Есмералда да се престори, че е влюбена в Херман, а след това да се омъжи за него и да го остави с разбито сърце и без пари. Те успяват да вземат парите му с помощта на „червейчето Тути“, флашка с вирус. Когато Есмералда е напът да се ожени за Херман, Джейд се появява на сватбата им и казва на Херман, че Есмералда е откраднала парите му, а в действителност тя и Матиас го правят. В последния епизод на втори сезон Джейд бива арестувана.

В трети сезон въпреки че Джейд е с Николас, макар и да не го осъзнава, тя е влюбена в Херман. Джейд си мисли, че Херман ѝ е гадже и за да му отмъсти се омъжва за Николас, първоначално не го обича, както той нея, но разбира какъв човек е и му дава шанс. След сватбата с Николас, който ѝ подарява остров, тя продава острова и купува сградата на студиото. Грегорио, привлечен от парите ѝ я използва, за да направи грандиозен спектакъл.

Матиас „Мати“ Ла Фонтейн (Joaquín Berthold) е много арогантен и егоистичен човек, но дълбоко в себе си е добър, той се грижи много за сестра си Джейд и я обича. Иска да ожени Джейд за Херман заради парите му, така че той да може да вземе всичко за себе си. Винаги поставя себе си на първо място и никога не зачита никой друг освен сестра си Джейд, понякога. Семейството им е много богато, докато тяхната компания не фалира и парите им изчезват​​, като по този начин той не разполага с дома и е принуден да живее в колата си. По-късно заживява в къщата на Херман.

Във втори сезон той и Джейд искат да откраднат парите на Херман, затова наемат Есмералда да се преструва, че е влюбена в Херман, после да се омъжи за него и да открадне парите му. Той също така се влюбва в инспектор Марсела Пароди и в края на сезона те се целуват и стават двойка, въпреки че той е арестуван. Но Марсела му обещава да го чака да излезе от затвора и да идва да го вижда всеки ден. Неговата личност изглежда се променя, както изглежда става по-добър човек.

В трети сезон Матиас се разделя с Пароди заради Джейд. Той става личен шофьор на сестра си.

Присила (сезон 3) (Florencia Ortiz) – майката на Людмила. В Присила се влюбва Херман. По-късно те се сгодяват и Виолета и Людмила стават доведени сестри. След като Анджи се връща Присила, започва да показва истинското си лице, скоро след това, Херман се разделя с нея, за да се събере с Анджи.

Олга Патриция Пеня (Mirta Wons) е много спонтанна, приказлива, забавна, грижовна, безкористна и добра жена, работи като прислужница в дома на семейство Кастило. Тя много се грижи за Виолета и се отнася към нея като своя дъщеря, те са много близки. В първи сезон е видно, че Олга е влюбен в Рамайо, но той винаги използва „лично пространство“ като извинение, и ѝ казва, че те могат да бъдат само приятели. Също така тя е много честна, но това се подразбира, тъй като тя винаги казва истината на някого в най-неподходящия момент. Олга е добра и грижовна приятелка, но става ревнива много лесно.

Във втори сезон тя започва да излиза с Оскар Кардосо – нещо, което прави Рамайо ревнив. В 39-и епизод Кардосо ѝ предлага да се омъжи за него, и тя приема. Но когато Рамайо научава новината за сватбата, решава да разкрие чувствата си към Олга, тогава тя къса с Кардосо защото още има чувства към Рамайо. В 80 епизод на финалното шоу на Студиото, те споделят първата си целувка.

В трети сезон се появява Бето в живота на Олга. Той е човекът, който може да накара Рамайо да ревнува.

Лисандро Рамашо (Alfredo Allende) е добър и умен човек, който умее да пази тайни. Той се грижи много за приятелите си, също така е партньор, помощник и най-добър приятел на Херман. Той винаги се грижи за Виолета, защитава я и се отнася към нея като своя дъщеря. Олга е влюбен в него, но той не чувства същото към нея. В първи сезон Олга има голямо увлечение по него, но чувствата им не бяха взаимни по това време. Неговата фраза е „лично пространство“, и обикновено я казва, когато Олга се опитва да флиртува с него или се опитва да нахлуе в личното му пространство.

Във втори сезон той започва да се интересува от Олга, след като тя започва да излиза с Оскар Кардосо. Рамайо ѝ призна чувствата си, след като разбира, че Кардосо е предложил брак на Олга. В последния епизод от втори сезон, те споделят първата си целувка.

В трети сезон Олга се опитва да го накара той да ѝ предложи брак, но не се получава. После тя се запознава с Бето (учителя по музика на Виолета) и той се влюбва в нея. Рамайо и Бето се карат кой ще спечели сърцето на Олга.

Грегорио Касал (Rodrigo Pedreira) е добър учител, танцьор и човек, но единственият проблем е начинът, по който се отнася към учениците в „Студио 21“. Той не харесва начина, по който Пабло преподава на учениците, тъй като той е убеден, че единственият начин по които те могат да станат хора на изкуството, е да са индивидуални и да работят упорито. Грегорио е ревнив човек търсещ работа като директора на Студиото. Когато Антонио осъзнава това, кара Грегорио да отиде на терапия, там той се сеща за много идеи, как да саботира управлението на Пабло. Грегорио е много упорит и арогантен учител, също така мрази Томас, затова изпраща Андрес да следи Томас за да може да намери причина да изгони Томас от Студиото. След шоуто той става директор на „Студио 21“, което е много зле за всички ученици. Но по-късно Пабло отново става директор. В първи сезон, той се държи ужасно с учениците и си мисли, че е най-добрият, също така той мрази Томас и Федерико, най-вече защото Пабло ги харесва.

Във втори сезон Грегорио се връща в студиото след като е изгонен, но продължава да се държи по същия начин, докато не разбира, че има син, който всъщност е Диего. Отначало той е шокиран и не знае как да го приеме, но след това те започват да разговарят, и разбират всъщност колко са си липсвали всичките тези години, затова по-късно те се сдобряват.

В третия сезон Грегорио отваря собствено студио „Арт бунтар“, но дълго време не може да избере подходящи ученици с оправданието, че търси най-добрите. След смъртта на Антонио, Грегорио се връща в студиото и помага на Пабло, но той напуска и Грегорио става директор. Оказва се, че стуидото е затънало в задължения и Грегорио организира шоу, за да привлече спонсор, но не успява, защото Милтън проваля плановете.

Роберто или Бето (Pablo Sultani) е учителят по музика в „Студио 21“. Той е недосетлив, непохватен, разконцентриран, но отдаден на работата си и на децата. Мрази името му да се бърка с „Алберто“.

Във втори сезон той е влюбен в Джаки, но няма смелостта да ѝ признае.

В трети сезон се влюбва в Олга и се бори за нея. Имат целувка. Заедно с Рамашо и Олга се събират в група, като снимат клипове как пеят.

Пабло Галиндо (Ezequiel Rodríguez) е отговорен, добър, винаги е справедлив с всички и е много честен, но понякога му се налага да лъже заради Анджи. Пабло е директор и учител в „Студио 21“, той е много добър учител затова почти всички ученици го обичат. Той никога не се страхува да се изправи и да защити себе си, учителите или учениците. Също така обича всичките си колеги и учениците, и е винаги готов да им помогне. Той е най-добрият приятел на Анджи, но той е влюбен в нея, въпреки че през повечето време Анджи го вижда само като приятел. Понякога му се налага да се прави на гадже на Анджи, защото тя не иска да има връзка с Херман, и това е единственият начин, по който тя може да му покаже, че те не могат да бъдат заедно. По-късно Анджи и Пабло стават официално двойка. Заради провала на шоуто, което той организира, е уволнен от „Студио 21“, но Лука му предлага работа в „Ресто Бар“, въпреки това, по-късно Антонио го наема отново като учител в Студиото.

Във втори сезон, става гадже с Джаки (нов персонаж), но Анджи ревнува, защото той няма достатъчно време за нея, с това той наранява и най-добрия си приятел – Бето. По-късно, Джаки къса с Пабло и си тръгва от Студиото.

В трети сезон след смъртта на Антонио Пабло е съкрушен, губят спонсора и напуска студиото. След многобройните молби от страна на учениците, а и не само, Пабло решава да се върне.

Есмералда (сезон 2) (Carla Pandolfi) е измамница, актриса, наета от Джейд и Матиас, за да измами Херман и да вземе парите му. Впоследствие обаче тя се влюбва в него. Когато разбира истината, Херман я гони от дома си в деня на сватбата им.

Джаки Саенз (сезон 2) (Valentina Frione) е племенница на Антонио, шефът на Студиото. Тя е учителка по танци. Влюбена е в Пабло и се събира с него, като го отдалечава от Анджи. А в самата Джаки е влюбен самотният Бето. Джаки оформя любовен триъгълник и скарва двама приятели. Но накрая напуска студиото и Бето и Пабло се сдобряват.

Милтън (сезон 3) (Rodrigo Frampton) е новият и зъл професор в Студиото. Той е фалшив и възмутителен. Винаги се опитва да саботира проектите в Студиото. След смъртта на Антонио, той се заема със студиото, като го саботира и е обречено на фалит. След като Грегорио разбира, го гони от студиото.

Мароти е представител на Юмикс. Той е непохватен, забавен, шокиращ и самоуверен. Той не обича хората да бъркат името му с Мармоти, Маруши и всякакви други подобия. В третия сезон след смъртта на Антонио, Юмикс отказва да бъде спонсор на студиото. След това решение, Виолета и Федерико напускат Юмикс, а новата звезда е Людмила. По-късно се появява Фелипе.

Антонио Херес (Alberto Fernández de Rosa) е собственик на „Студио 21“ и стар приятел на бабата на Виолета. Той е човекът, който винаги сплотява останалите. Той умира и Пабло става директор на Студиото, но после напуска и Грегорио застава на този пост.

Песни

Първи албум – Violetta

1. En mi mundo (В моя свят)
2. Algo suena en mi (Нещо мечтае в мен)
3. Destinada a brillar (Създадена да блести)
4. Te creo (Вярвам ти)
5. Voy por ti (Идвам за теб)
6. Juntos somos más (Заедно сме повече)
7. Entre tu y yo (Между теб и мен)
8. Are you ready for the ride? (Готов ли си за пътя?)
9. Dile que sí (Кажи му да)
10. Junto a ti (Заедно с теб)
11. Tienes todo (Имаме всичко)
12. Veo, veo (Виждам)
13. Habla si puedes (Говори, ако можеш)
14. Ven y canta (Ела и пей)

Втори албум – Cantar es lo que soy

1. Ser mejor (По-добър)
2. En mi mundo y In my world (В моя свят)
3. Tu foto de verano (Снимката ти от лятото)
4. Mi perdición (Моята гибел)
5. Te esperare (Чакам те)
6. Verte de lejos (Да те гледам от далече)
7. Cuando me voy (Когато си тръгна)
8. Ahi estare (Аз ще бъда там)
9. Podemos (Ние можем)
10. Tienes el talento (Имаш талант)

Tрети албум – Violetta en vivo

Албумът се състои от концерта на Виолета

Четвърти албум – Hoy somos más

1. Hoy somos más (Днес сме повече)
2. Entre dos mundos (Между два свята)
3. Yo soy así (Аз съм такъв)
4. Peligrosamente bellas (Опасно красиви)
5. Euforia (Еуфория)
6. Código Amistad (Кодът за приятелство)
7. Como quieres (Как искаш)
8. Alcancemos las estrellas (Да достигнем звездите)
9. Nuestro camino (Нашият път)
10. On beat (В ритъма)
11. Algo se enciende (Нещо се възпламенява)
12. Luz, cámara y acción (Светлини, камера и действие)
13. Si es por amor (Ако е за любов)

Извън албума

1. Soy mi mejor momento (Аз съм най-добрия ми момент)
2. Esto no puede terminar (Това не може да свърши)
3. Te fazer feliz (Да те направя щастлива)
4. Ven con nosotros (Ела с нас)

Пети албум – Gira mi canción

1. En gira (На турне)
2. Amor en el aire (Любовта е във въздуха)
3. Supercreativa (Суперкреативна)
4. Encender nuestra luz (Да запалим светлината)
5. Ser quien soy (Виж кой съм аз)
6. Quiero (Искам)
7. Rescata mi corazón (Спаси сърцето ми)
8. Aprendí a decir adiós (Научих се да казвам „Сбогом“)
9. Descubrí (Открих)
10. Queen of the dance floor (Кралица на дансинга)
11. Underneath it all (Под всичко това)
12. A mi lado (До мен)
13. Friends till the end (Приятели до края)

Шести албум – Crecimos Juntos

1. Crecimos juntos (Израстнахме заедно)
2. Mas que dos (Повече от две)
3. Abrázame y verás (Прегърни ме и виж)
4. Es mi pasión (Това е моята страст)
5. Llámame (Звънни ми)
6. Solo pienso en ti (Аз просто мисля за теб)
7. Más que una amistad (Повече от едно приятелство)
8. Mi princesa (Моята принцеса)
9. Mil vidas atras (Преди хиляди животи)
10. Quanto Amore Nell'Aria [Amor en el aire-versión Italiano](любовта е във въздуха) [италианска версия]
11. Ti Credo [Te creo-versión Italiano] (Вярвам ти) [италианска версия]

Албуми

„Виолета“ в България

Сериалът започна излъчването си в България на 18 февруари 2013 г. по Disney като се излъчва всеки делничен ден от 18:00 часа, с повторение на всеки 20 епизода. Първи сезон приключи на 30 август 2013 г. На 21 октомври 2013 г. започна втори сезон и завърши на 23 май 2014 г. Първите два сезона са излъчени със субтитри. Трети сезон започна на 10 ноември 2014 г. и приключи на 12 юни 2015 г. Трети сезон е излъчен с войсоувър дублаж на Александра Аудио. До 25-и епизод ролите се озвучават от Лина Шишкова, Надежда Панайотова, Мартин Герасков и Константин Лунгов. От 26-и епизод до края на сезона са Здрава Каменова, Мими Йорданова, Мартин Герасков, Здравко Димитров и Явор Караиванов. На 28 септември 2015 г. започна отново от първи сезон всеки ден от 20:00 часа.

На 10 януари 2015 г. започва излъчване по Нова телевизия всяка събота и неделя от 06:30 часа. Излъчени са 1-ви и 2-ри сезон. Ролите се озвучават от артистите Даниела Йорданова, Христина Ибришимова, Лиза Шопова, Александър Воронов, Здравко Методиев и Александър Митрев.

Програми, свързани със сериала

The U-mix show

Това е седмично предаване, което се излъчва веднъж седмично. В него участват звездите от Виолета дават интервюта и изпълняват песни.

Ludmila Cyberst@r

Това е друга уеб поредица с участието на Мерседес Ламбре, съдържаща 8 къси епизода. Премиерата е на 1 юни 2012 на официалния You Tube канал на Дисни Ченъл Латинска Америка, а финалът на 17 септември 2012.

Violetta en Vivo

В началото на 2013 беше потвърдено, че ще има поредица от концерти с участието на всички актьори от „Виолета“. Премиерата е на 13 юли 2013 в Teatro Gran Rex в Буенос Айрес. Над 60 представления се случват през юли и август, два пъти на ден. Над 120 хил. билети са продадени само в Буенос Айрес, които по-късно се увеличават до 160 хиляди.

Violetta Live

Тази година стартира интернационалното турне Violetta Live. В него участие взимат: Мартина Стоесел, Хорхе Бланко, Мерседес Ламбре, Диего Домингес, Канделария Молфесе, Алба Рико, Самуел Насименто, Факундо Гамбанде и Руджеро Паскуарели. Във втората половина на турнето Руджеро не взима участие, защото обявява, че започва работа по новия си проект. По информация на Дисни Аржентина той ще участва в новия сериал на Дисни – „Аз съм Луна“.

Отменени

Награди и номинации

Излъчване

Други издания

Източници

Външни препратки

• „Виолета“ в Internet Movie Database